хубаво

събудих се рано и си изпих кафето вкъщи, което постепенно се превръща в критерий за това дали денят ми е почивен. кафе в порцеланова чаша и книга и тефтер с неща и тихо похъркване от другите две легла в стаята почти значи самота, почти значи медитация, почти. Музиката в слушалки, тиха и озаптена, музика която на лунна светлина носи тъга, но през косата жълта светлина на листата носи повече спокойствие. Розовите чаршафи станаха моят дом, мой малък ъгъл в общото битие, което четири стени могат да бъдат.

Странно е че не знаеш кое от нещата, котио сътворяваш, ще те недживее, кое от нещата, които притежаваш, ще ти стане покров.

Затова се радвам на тази сутрин на това че закъснявам на две писма на отражението си в огледалото на мусаката. Хубаво е, докато продължава.

Усмихната, Мъ