за да ме опознаеш

ям зелена салата
и риба консерва

нищо особено

вечеря за сам в студентски, отдавна не с е е случвало, вечеря на свещи, с онази тиха музика с мек, потапящ женски вокал. може би и с вино.

и всичко е толкова хубаво, толкова самодостатъчно. напоследък съм сама, и дори да съм си недостатъчна, се справям някак. прегракнала от викане на неволята.

и всичко е толкова самодостатъчно, в моята перфектна вселена от един.

вечери за един на маси за един
сън за един в единчино легло
уникални мисли, нечути, неизказани.

искам да живея вселена от един
един който не е мен
моля

моля те
никоганебъдинещастен

или поне мълчи
и тракай по клавиатурата
това което все още тупа тук е само
една стара змия
едно ужасено сърце