хвърчила

изобилие, забравено изобилие. и после недостигът на това, което винаги не е стигало, винаги освен в двете щастливи седмици отпуска, животът назаем на р.емарк. новодошлото изобилие планирам да прелея в книга, която да вдъхвам преди да заспя, миризмата на новото (на новите гуменки в началото на лятото, с пружини с трева с крила на ангели зашити в подметките за да летиш с момчетиите надолу по хълма и да пускаш хвърчила, обещавам си едно хвърчило това лято) . криси когато заспиваше в своето легло в своя дом с котка на корема никога не смачкваше котката в съня си, респект който ме държи от книгата до възглавницата, а книга там винаги има. три легла в стаята, двама души, една книга, недостиг, липса, която не разбирам а опитвам да разбера. а тях вас теб вече не опитвам май просто бъда бивам тук и сега и почвам интуитивно някак, вчувствам, както силвето и лъжицата. а силвето ти не познаваш, за което малко съчувствам, но малко. ти никога няма да го получиш всичкото, проумей го. дори няма да го поискаш всичкото, не можеш. искай, душо, докато още помниш пубертетското дай-ми-моля-каквото-искам. никакъв абсолют тук, никакъв стремеж, само част от това общо съ-битие, част от всичко, която си се задоволил да поискаш и си мислиш, че с притежание ще задоволиш. и остаряваш, или поне се опитваш да остарееш двайсет колко много лета са това лета хвърчила и гуменки. да остарееш в разбирането си на света да остарееш знчи да спреш да не се опитваш да го разбереш вече но то идва след онова интуитивно осъзнаване на всичкото извън поисканото и полученото и в отказа да го постигнеш. сизифе, душо, няма да задържиш камъка на върха всички камъни на всички върхове. двайсет чифта гуменки изтъркани нагоре по хълма докато решиш да се затичаш надолу след хвърчилото полет върху пружинени обувки за тенис. и обувките сменяй редовно, за разлика от чорапите, те не са задължителни те са дори вредни. обувките работят обувките летят само едно лято не ги пази гази в калта в тревата тичай след автобуси карай колело провесвай ги от скалите и ги гледай как се клатят над бездната повдигни ги пред погледа си между погледа и звездите те обувките ще те приземяват ще те закотвят всяко следващо лято не и това това лято те летят към звезди хвърчила пропасти подари им това лято те ще ти се отблагодарят. подари и книгите и дрехите и пердетата и стените някой ще им се радва а ти ще загубиш тегло от теглото на камъка, чакащ долу есента и теб. а легло винаги ще има и книга в ъгъла и техният живот е кратък, макар неизмерим в лета, към легла и стени не се привързвай освен физически чакайки полетът към някоя нирвана и нирваните сменяй, моля те, виж всички пермутации на абсолюта.
моля.