аз живях С.

в отговор на това.

Прага, април 2008
баир и слънце, две сгради
музей и парламент, бивш
а бих повярвала по-скоро в обратното
кръгла градинка, оградена с бордюр
аз сядам, господинът ме вика
стани, стани, сега ще ти обясня нещо

бива си го, нашият господин
роден е през четирийста
през шейсетте го гонят
неудобен, макар и лазурен, (поне в пиеси)
и той се озовава там, в Прага
през шейсет и осма

бъдете бунтари, казва господинът
не може аз да съм на шейсет и осем
и да не ме е страх
а вие,
ту заради паралела казва, на осемнайсет,
да се страхувате кого ще вбесите
вбесете ги всичките
провокирайте
бъдете бунтари

там, от другата страна на градинката
виждам плочата
две лица две имена
тук,
казва господинът,
се е запалил

името не помня
аз не помня и не разбирам
името не е важно
(името без човека е нищо)

настръхвам, сега, тогава
моите колежки
не са пипали бензин
не биха се запалили
заради идея
дори заради пари
те само се попарват със супа
в квартирите си
квартири с певеце на прозорците
с велоергометри пред плоски телевизори
едри пластмасови бижута
дребни пластмасови души
хранещи се здравословно
родени през осемдесет и девета
но само заради паралела

не бих се запалила заради идея
на площад
не вярвам, че това ще промени нещо
отнехте ни вярата
вие, които ни заченахте през осемдесет и осма
не ни дадохте вашата вяра от барикадите
от бийтълс от вашите китари
от вашите панталони и коси
и какво като ги имаме
бийтълс китарите и косите
къде ни е вярата

имахте ли я вие сами
бяхме ли ние деца на нечия любов
(както вие от шейсетте)
или ни заченахте планирано
за да снадите двете майчинства
благодаря, не ми отговаряйте

нямаме бунтове, ние
макар че сме в същата градинка на същата трева
макар че понякога
ядосваме полицаите
нямаме бунтове
не спим в районното
и все пак не се тревожите, когато не се приберем
нямаме бунтове барикади крака от столове
няма стени, които да щурмуваме
но май нямаме и желание

в този университет няма хора да заприщят вратите
каза математикът
не че вратите са повече от хората
но са повече от желаещите
математикът
ни каза, че има студентски съвет
ни каза, че има избори за ректор за съвет
ни каза, че ние имаме възможност
да имаме мнение и да го изразим
и да действаме не да чакаме
хартийка, за която сме платили
да плащаме своите дипломи
с нощи на труд с нощи на пиене
с китари с песни
със старание с желание
ние желание нямаме
лекциите на математика
посещаваха двайсетина

помня деветдесет и седма
родените тогава
скоро ще пропият бира
ще пропеят
надявам се на въпроса
къде ви е вярата къде беше тогава
какво е станало как така революция
защо
надявам се
телевизорите да не убият интереса
бижутата душите

и все пак не бих се запалила
със или без кауза
моето време е друго
пиша в блог и участвам
понякога
във внезапни протести
искам своята велоалея макар не по каналния ред
чета блогове на политици не вестници
блогове на новинари
не бих се запалила,
дори думите ми не парят

думите пареха през деветдесетте
(така са ми казвали,
аз деветдесетте ги проспах)
пареха първите цинизми в книгите
първата голота в пиеса
първите стихосбирки със снимки
парещи зърна от снимките
парещи скандали

думите са сега същите снимките показват пак толкова
хартията сменихме отгоре пише шок
горещо извънредно скандал циците на
и все пак думите им не парят
вече

не вярваме вече на думи
лъгали са през социализма, те са лъгали, че им вярват
вярвали са си едни на други след него
нещо някъде се е объркало
(някой е направил зиг вместо заг)
сега никой никому
дори нямаме желание да се лъжем
нямаме енергията да се трогнем
разтревожим притесним

телевизори присветкват вечер когато вървя към входа на общежитието си
слагам слушалките
нямам желание да убедя някого в своето
никой не убеждава мен
нямат желание
живея в разказ на Бредбъри
гуменките ми по паважа звучат около къщи с телевизори
хора с раковини в ушите
които четат по устните си
но само ако желаят
живея в антиутопия
пием джин или мента
победа
докато вярваме в революцията си
Книгата са я писали тези, срещу които се борим

книгата сме я чели

защото аз принадлежа към такова поколение
което израства с антиутопиите след фантастиката
(татко е имал само галактиките, не и 84-та)
поколение, което вече не вярва
в бог, цар или
което е чело цинизмите ви гледало ви е голотите
и не знае как и защо трябва да се бори
как и защо да вярва
трупаме познание трупаме тъга,
вашите.
всеки бунт е разгромен
всяка съпротива излишна
във вашите книги вашия свят
ние други си нямаме

имаме само гуменки, маркови
и паваж

(чакаме си велоалеите)