орехите се садят за следващото поколение
много любов има в този човек
много любов има в мен и много страх
каква синева?
никаква синева не съм намирала тук, нито забравяла
забравям само ценни монетарни
забравям портмонета ключове
телефони
спиралата си за мигли в туристическата раница
името си намеренията си пред теб
който и да си
от произволните а бе и це
пред храма като в армагедон
там ли трябваше да умре един
сутрешен блог запис като сутрешен душ
бърз и освежаващ толкова имаш нужда да се събудиш
да се очистиш от гадостта от страха бърз защото хуквам след това
макетирам дори не мечтите си
къща, построена, казват, била
четиринайсет колони колкото клечки за зъби
дървената конструкция още не знам от какво да я правя
храстите ще са сиви или сиво-лилави
две от стените зеят
върху петното от боя ще сложим саксия
с папрат
а иначе аз заверявам
и да, гадно е
ще заверя.
което е хубаво
като при зъболекар
тук спирам
с това
имаше Рила и синева и сняг в обувките и снимки
мъхове за макета
звезди и китара
град по шапката град във врата
всеобща урбанизация
и мама вечерта
която търсеше някой мъдър
разбирам я и аз го търся
оня, мъдрия
с когото да говоря и всичко да ми се изясни
а той идва само в пияните чешки вечери но такива са те, мъдреците
която търсеше някой топъл
да я прегърне и да й каже, че всичко ще бъде наред
всичко ще бъде наред, мамо
ще го намерим, топлия
или дори двама топли
не знам дали ще бъде наред не обичам подредбите
привнесени в хаоса
обичам мъдреците
самия хаос
теб
дом няма
дом нямам
дом нямаме
домове ще строя
цял живот
от картон
и ще слагам саксии върху петната, които им правя
каква градина ще възкликват си имате
саксия до саксия до саксия
петно до петно до петно
бяла темперна боя
No comments:
Post a Comment