20 June 2008

игра на дама

онези двамата
от когато бях на пет
решиха да пораснат не искаха да бъдат деца
вече
мисля че реших да порасна веднъж
дотогава само си мислех, че съм
не обичам да играя
няма аз искам да мижам
мижащия губи
това е.

не обичам детството, прекалено много приказки има в него
рицари и вещици, скелети в гардероби
чернобели, добролоши
не обичам да дефинирам нещата
така ще има правилни и грешни действия
победители и победени

2 comments:

Anonymous said...

я

Anonymous said...

ти пропусна, но господина каза, че остаряваме, когато спираме да играем. или нещо подобно, понякога той не трябва да се слуша, а друг път е направо невъзможно да го слуша човек, знаеш..
ениуей, ние няма да те забравим (по пътя). ние те обичаме.
(просто ми се спи)