книгите, книгите ми прашасаха!

bush след риба консерва, вечерта ми вкъщи е все повече навик и все по-малко преживелица,
а какво остава да откривам неща,
вдигам краката си върху крадена табуретка, пия ром от крадена чашка
и си крада мигове
някак по навик крада от съня си за четене после от училище за сън после от работа за училище после се губя
във времето си
губя си времето
после открадвам слънчев лъч от прозореца
блясък от гипсовата глава на давид
почитам от книгата
после заспивам
в крадения слънчев лъч
в краденото време, то спира
в моята сутрин в моят слънчев лъч часовете се точат

бях в ямбол в понеделник
там часове не съществуваха,
разтворени в маранята над позлатената асма
полегнали в праха върху книгите
липсва ми този дом, чудя се не им ли е самотно във вечерите
на книгите и на хората

а тази вечер се връщах
в другия дом
колелото през листата през въздуха с дъх на листа
а те циркулират като американска прелестна торба в наелектризирания въздух

задавам си въпроси през есените, през есените и ранните зими, и всичко достига някакъв пик в тъжните дни на ноември
кога снусмумрик тръгваше на път?