крадец на време II

четиринайсти, казваш,
четиринайсти, вторник
на четиринайсти не правих нищо особено, сякаш
спах, после работа, после чертах
до сряда сутрин
(когато другите станаха)
в сряда се повторих
чувствам се все повече като крадец на време
като крадец на сън

в добрия текст
както жена-съблазнителка
добрия текст не ти се показва целия
не започва отначало, не признава някога да е стъпвал по хронология,
различна от собствената си
животите на героите са нишки
която и да изпънеш, другите се омотават в кълбо
около нея
произволно избран протагонист
който да смениш при желание
като в книга-игра, като на игра
добрият текст никога не се разкрива сам

протагонист, каза ани
преди около милион години, протагонист значи главен герой.
след това разбрах, че има и антагонисти.

бих ти пратила поздрави по слънцето
потъващо в златния смог като бургаски пенсионер в луга
пенсионер, който бавно свиква с пръстта
потъва, за да се търкаля черно из африканските пустини
да почерня носовете и раменете на негърчетата
кората на хляба кората на акациите
потъва и позлатява въздуха или пък самото то
потъва в галванична вана, за да излезе
малко по-златно на сутринта
а въздухът, въздукът превръща сградите в силуети
часовете чертане зидане обитаване
и събаряне понякога
са изрязани от гланцово блокче
и залепени за хоризонта

слънцето губи третото си измерение
жълто хартиено кръгче, пъхнато между другите листа

папката, тубуса, в раницата габърчета и чук
а всъщност всичките ти преподаватели се опитват да те научат
да мечтаеш.

кауза пердута.