джиджипапа

(така викат арменците на пържените филийки, май)

замислих се дали французите, живеещи в чехия
си пържат филийки в неделните сутрини
дали пушат с кафето си за какво си говорят
в неделните сутрини
когато времето е сменено когато им е подарен цял час
в деня за безвремие
дали говорят за времето
за неделната разходка за плажовете в гърция за съседите отсреща
за пребоядисания таван
за децата
или мълчат над кафето през цигарения дим
и се чува само плющаща по плочките вода
докато съквартирантът се къпе

спокойна като неделна сутрин пресичам улицата
спокойна като неделя сутрин, мляко с какао и закуска,
после с клиентите си говорим за палачинки за бири и плюшени риби
спокойно като в неделя сутрин
слънцето се е завило със смог и не показва признаци на движение

така е то.
така ще бъде, ако трябва да перефразирам вонегът.
така ще бъде винаги, точно толкова уморено, недоспало, заето, нямамвремезаприятелно, недочертано,
неизкъпано, неепилирано, попреяло, неотказпушено
уморено и нервно и самотно,
така ще бъде винаги.
и в момента, в който го осъзная, печеля първата битка
(войната е загубена предварително)
така ще бъде винаги, шибан камък нагоре по шибан хълм,
втората победа е шибаното щастие по пътя
(а войната, казахме, предварително, нали)