а когато правиш любов

а когато правиш любов на таванче, всички гълъби от всички покриви нервно тропат по керемидите, притеснени правят кълбета напред и надолу и в момента, в който трябва да излетиш, те подхващат душата ти с нокти и я изтръгват от тялото. хората отвън виждат ятото, понесло се изведнъж еднопосочно, не забелязват само хвърчилото-душа между ноктите им. а то се разтваря полека-лека в студения въздух, прави малки спирали с краищата си като дим от цигара. и ето я твоята обвивка пуши там долу, на матрака, изпушва душата си, а мъничко над нея потропват птичи стъпки от дъжд. и заспиваш със себе си, с любовта си към себе си, свила те в края на матрака и взела ти одеялото, гнила бездушна обвивка на личност. мълчиш и пушиш. няма те вече, няма го никой, след онзи единствен миг на излитане, когато всичко е било, всичко. битие, толкова гъсто, че да го нарежеш на молекулки, по една за всяка от разтвореното ти тяло, малки сандвичета, трошички от личност, по мярка на гълъбовите нокти. сега няма нищо, целият си пръснат над града, над уличките, в които си се влюбвал с които си преспивал за по една нощ които си изоставял заради други които са те преследвали после в сънища които си изпушвал след секс и оставял да излетят през прозореца на не-техни криле. когато правиш любов на таванче, леглото е едно, задръстено от прелъстени пространства и от станиолените обвивки на бившите бития. пепел по чаршафите, пепел и кръв от уличките, по които си минал за първи път, пепел и кръв и трохи от самия теб, да не би да си правил любов на таванче? защото когато правиш любов на таванче, всички гълъби от всичи покриви нервно тропат по керемидите, притеснени правят кълбета напред и надолу и едва в момента, в който трябва да излетиш, подхващат душата ти с нокти и я изтръгват от тялото. хората отвън виждат... но ти знаеш, ти си бил отвън, а дали случайно не си бил вътре, дали не си правил любов на таванче, така че всички гълъби от всички покриви да