свързан текст

а пък навън е слънчево.
има нещо в посрещнатите изгреви, макар и зад пердето, макар и вниманието ми да си остана приклещено предимно от разноцветните линии по екрана. мисля си, че има и по-бърз и по-лесен начин, малко като Мечо Пух, само да спреше това постоянно блъскане на главата ми в стъпалата. сигурно има и по-бърз и по-лесен начин, такъв, който обикновено откривам пост фактум, пред завършения чертеж.

няма обаче друг начин да се науча. трябва да се блъскам сама, да откривам хиляди пъти топлата вода, да изминавам дълги пътища, впоследствие разбирам - безполезни. така се уча, и следващия път, когато ми попадне подобна задача, ще поровя в ума си за по-адекватен начин. няма да е същият път, по който вече съм вървяла - но ще ползвам уменията си за ориентиране, за разчитане на пътните му знаци. и ще става малко по-бързо и по-лесно, така ще стигам малко по-далеч.

предполагам, че така се е случило на баща ми - един от почти гениалните майстори, които познавам. каквото хване в ръцете си, успява да направи от него каквото е решил. и идеите му са толкова извън кутията, започва да майстори с идеята да направи нещо според неговата функция, без идея за конструкцията му. изследва как конструкциите работят, разбира точно къде и как трябва да подпре, да закрепи, къде да остави луфт за да започне нещото да работи. и то не е от някакво негово предварително знание, просто изследва и разбира работата си в процеса на извършването й. обожавам да го гледам как майстори. предполагам, че има бащи-художници, писатели и архитекти, труда на които е по-харесван, поне от по-голям кръг хора. в картина или разказ е някак много по-естествено да вложиш личното си, да изобретяваш неизмислени досега неща. и е много по-предсказуемо публиката да търси това новаторство точно там.

падаме си малко техничари с баща ми. той - повече. след като имаш интерес към някаква област - било то изкуство, техника или наука, задълбаваш в нея, научаваш се да разбираш езика й, термините, получаваш познания за историята й, за направеното досега в тази област. почват да ти стават много по-ясни изразните й средства, да ги откриваш на много по-скришни места и да те впечатляват малко повече. така може да откриеш красота в рушащ се склад от соца, в линиите на далекопроводите, премостили полето, в това как някой самоук майстор е остъклил балкона на дома си или иззидал каменен дувар. а в дуварите колко красота има, да не ви разправям. в техниката виждам точно тектоничната, смислената красота - частите на машината са такива, че тя да върши своята функция - нито повече, нито по-малко.

баща ми твърди, че и при човешкото тяло е същото - привлича ни тяло, което е способно да върши работата си - да тича, да се носи, набере, подскочи. ако тези движения са изпълняват редовно, тялото само се скулптурира, за да не си пречи - запазва си толкова маса, колкото му е нужна, там, където му трябва. пример за тектонична красота е тази на спортните гимнастици - спорт, където тялото се натоварва основно със собствената си тежест. примери за нетектонична красота има във всеки фитнес. тренираме тялото си с движения, вместо с тежести, и то се научава да бъде малко по-силно, по-гъвкаво, по-координирано, започва да върши ежедневните си движения по-лесно, по-бързо и по-точно.

същото е и с ума. понякога допълнителната литература, която трябва да прочетеш, ти идва като прекаляване с тежести във фитнеса, и след това няколко дни реабилитираш от мускулната си треска. получава се едно ненавременно натоварване със знания, не според силите, с които разполагаш в момента. самостоятелното мислене, изследване и блъскане на главата в стъпалата никога не може да навреди - най-много да забави малко резултата от труда ти, но някой бърза ли изобщо? не отричам книгите, напротив. сама открих колко уморително е постоянното откривателство на топлата вода. добре е да се поучиш от опита на тези преди теб, просто това трябва да стане в момента, в който почувстваш нуждата от това, и до степен, до коятто чувстваш, че е подходящо за теб. нещо като бегачът, щом петте километра сутрин започнат да му стават малко и леко препятствие, нахлузва ластичните тежести. така тялото (умът) става малко по-силно, малко по-способно да се справя с реалните изпитания.


отдавна не бях писала толкова свързано... алекс :) ще оцени, предполагам, че е от книгата, която алекс ми подари (един друг алекс, алекс :Р), дзен и траляля мотоциклет. почти съм отвратена от липсата на абстракции и елитарно звучене в своите думи, блях.

поздрави.