а пък то е прекрасно. всичкото.
и изненадва с обективността си.
изненадана, откривам хората да дишат въздуха около мен
въздух от книги и творене, и музика
разпъват се, устните ми, и аз се усмихвам,
чух мама и видях кат, и не, няма да пия, болна съм
ще се завия в топлите чаршафи и ще чета въздуха, от който се нуждая
и всъщност е хубаво да искаш да заспиш
или си работил, или си болен,
и, завил се с умората си, оставаш без сънища,
всъщност сънувам само когато съм щастлива,
щастлива и отпочинала.
усмихвам се, притежавам ли щастието си
питанка
No comments:
Post a Comment