лъжеш ли ме, не мога да си обясня.
познавам ли те, попитах, и на протегнатата ръка ти си измисли име и увереност, с която сякаш цял живот си го предавал като отговор на тази ръка, протегната и искаща название. с втория ти дъх измежду кълбата цигарен дим се очертаха ръбовете на фабула, историята, свързваща хора и места, които сам не си видял, и заслужено завършваща с твоето появяване в света. вечно свързан с онова име, измисленото. тъжна и малко трогателна, цигари ли ще ми искаш или пари, или малко време и разбиране в застиналия следобед. защото, помни ми думите, всичко, с което някога си се занимавал, всичките ти цели и стремения, приятели и любови, всички истории, които някога си измислил и изпуснал извън себе си с дима, всичко губи смисъл, ако не притежаваш душевния покой да бъдеш сам със себе си в дъждовен неделен следобед.