аз съм шибан гений.

не съм винаги силна.
понякога ме боли корема и съм се свила под одеалото
понякога не вярвам в себе си
понякога решенията идват след дълго лутане
понякога се налага да ги подмина, за да се убедя
налага се да се върна назад
след всеки изгубен ден става по-трудно да си повярвам, че това е, което мога и обичам
след всяко започване отначало ми се работи по-малко
опитвам се
да видя промяната
има я
всяко започване отначало ме прави по-убедена в намеренията си
дефинирам проекта си, отрицавайки
всичко, което не е
стигам по-близко, въртя се в спирала и наближавам
идеалното
страх ме е, че времето за отрицания свърши, че е време за създаване
имам го - в главата си, трябва и да поеме по дългия дигитален път към хартията
лежа, завила съм се и чакам хапчето да подейства
само чакам последните няколко дни
знам
че единственият начин да се пребориш с апатията си
е здрав ритник в задника
сритваш се сам, Мюнхаузен
сритваш се продължително, отново и отново,
докато апатията не се уплаши и не отстъпи пред
неистовото, самопораждащо се желание за работа
повтарям си, перефразирайки Алекс
(която нарича понякога тъй приятелите си)
аз съм шибан гений
или по-скоро канал, по който протича със страшна сила истина от несъзнаваното в нашия, земния свят, възползвайки се от скромните ми визуализаторски умения
(гърците имаха май разбирането за гений като нещо не-твое, като друг дух, вселил се в теб, който твори чрез теб и може и във всеки момент, както да се всели, така и да напусне -
колко освобождаващо - каза Силвето - освобождава те както от отговорността на творенето, така и от липсата на вдъхновение за такова)
обожавам творческия процес
сядам и започвам да създавам
светове
пишейки, не знам края на текста, рисувайки не знам какво ще се получи,
когато проектирам
стрелям в тъмното
прилеп, ориентиращ се по кънтенето на изстрелите в черната празнота
все още нямам опита да виждам решенията бързо и да им вярвам
все още нямам опита, който да превърна в собствен коловоз от навик и правене по принцип
веднъж ми казаха,
"
човек твори до трийсет години
след това започва да копира
себе си
"
творенето е стреляне в тъмното
творенето е търсене и създаване на стойности
запълване на собственото нищо с действия и решения
човек твори до трийсет години
след това сигурно нещото взима превес над нищото и започва да го структурира по образ и подобие
вече си се самонаправил
и копираш себе си
обичам да творя
изпраща ме в характерна за зодията ми безтегловност, съмнение и двоумене
натискам се по врата и ги катализирам в детерминираност, в конкретика.
един преподавател ми каза веднъж:
"когато достигнете до парадокс, до противоречие -
вие сте на една крачка от образа"
сблъсквам двете риби, дърпат и усукват лентата, свързала опашките им
и противоречието ражда третото, не можещо да съществува без другите две
обичам да творя
в процеса от знанията и опита ми се ражда нещо трето, нещо, което винаги е имало в мен, но не е било осъзнато, докато не излезе от ръцете ми
по свой образ и подобие
опознавам се така, в крехката връзка творец - творение
създавам се, пълня си нищото
с истини, мои, настоящи и трудно постигнати
със стойности, които после да копирам
мисля си, че геният би могъл и да бъде нещо външно
защото в медитацията на усилената работа, в делириума на кофеин и никотин
усещам хрумката
първо безсловесна, хващам молива и я рисувам, как не съм се сетила досега
сякаш за момент съм се свързала с трансцендентното знание и ми се е дала
една трошица от истина
няма значение дали геният е нещо външно, може би зависи от религията ви
защото както вярващите вярват, че Бог би се явил само на искрените и упоритите
така според мен геният, немирната птица,
каца на рамото ти, когато то се прегърби от работа
печелившият вариант е с номер поне четирийсет и нещо
а по-често двеста-петдесет-и
може и геният да не съществува като нещо външно, а да е нещо, което си - което се правиш с труда си, със знанията. Така не се отказваш от отговорността на създателя, приемаш я, едновременно плашеща и опияняваща. Аз реших, аз го направих, защото вярвам, защото съм убедена в него. По моите критерии, моите ценности, моите знания.
Аз съм шибан гений.
по дяволите скромността.
Всичко, което съм направила, е било резултат на много работа - и малко късмет, който се усмихва винаги на отрудените, и на любовта на близките ми, които са ме подкрепяли. Всеки ден ставам по-умна и по-можеща, правейки неща ставам по-знаеща. Знам, че предстои да бера плодовете на труда си - както и че ми предстои още доста труд дотогава. Но виждам прогреса, подобрението в себе си и подобно наркоман искам още. да ставам по-добра и по-можеща, и по-знаеща.
Не винаги съм силна. Понякога просто лежа под одеалото и чакам хапчето да подейства. Налага се да си напомням, че имам упоритостта да продължавам да дълбая, докато не стигна до златото. Че гениите не се раждат, правят се. И без значение колко далеч стигна по пътечката към, е важно да не спирам. Напомням си колко обичам това, което правя, колко съм напреднала в последните няколко години.
Не винаги съм силна. Извини този текст - той е нескромен - но съществува, за да ми напомни накъде съм тръгнала, за да прогони болката и да събуди ентусиазма. Този текст съществува заради моментите, в които не съм силна. напомня ми за другите, в които съм била - и за това, че двата заедно, риби, завързани за опашките си, правят от мен третото, не можещо да съществува без другите две.