Време й беше и на нея, вече сигурно година се старая да наваксам с прочитането на книги, които знам като заглавия и нищо повече. Прочетох я преди около седмица - взех я за 15 лв от един антиквариат на Славейков. Много покъртителна книга, малко наивна - както с всяка фантастика, и успокояваща с условното наклонение, в което е написана - едно евентуално, несигурно, избежно бъдеще. Но в същото време и болезнено реална, особено за някои аспекти на комунизма - много ми е интересно това историческо време, този строй. 1984-а ми утвърди убеждението, че няма добър или лош лагер в Студената война, и в крайна сметка историята, както ние, родените след края й я знаем, е написана от победителя. Този победител, в случая - Западът, я е оцветил в черно и бяло. Развръзката на сюжета беше предсказуема - заловиха ги. Обаче краят ми хареса, макар пак да не беше напълно изненадващ. Казва достатъчно, за да разбере читателят какво ще последва, и премълчава достатъчно, за да започне той да се пита сам: Дали ще се пречупя? Дали съм се пречупил? Всъщност отразява настроението на цялата книга - достатъчно лека, за да се чете бързо и да не вреди на съня, и все пак достатъчно тежка, за да задава въпроси.
No comments:
Post a Comment