Моето момиче

Когато го чух за първи път, ми напомни на книга от началото на века, с вечерни рокли, златни пантофки, алкохол и война - начина, по който момче говори за приятелката си, когато тя не е там. "Моето момиче". Няма израз, в който мъж да вложи повече обич, повече привързаност, повече нежност и едно примитивно желание за закрила, или за собственост. Няма жена, която да не иска да бъде наричана така, и това да не преминава с възрастта. Любимата жена е момиче и на шейсет.
Момиче нарича приятеля си "Мъжа ми", с малка усмивка в ъгъла на устата си. Няма обръщение, в което повече да си личи търсенето ( и понякога ненамирането) на обич и привързаност, на нежност и закрила, и особено желанието да бъде притежавана. Предполагам, че няма момче, което да не иска да бъде наричано така.
И после ми кажете, че нямало романтика.