олимпиадата

Мислех си вчера за Олимпиадата по философия. За това как пак смятам да се явя, как се надявам да се класирам за националния кръг, как искам да се запозная с някои от хората, които срещам там и пред които имам склонност да се прекланям... Изобщо, замечтах се.
Мислех си днес как има шанс и да не доживея дотогава - както и всеки човек де има такъв шанс - и доколко глупави и наивни са тези ми надежди и мечти. Дотогава я камилата, я камиларя, я аз.

Днес пак имах чудесен ден. Всички дойдоха да ме видят вкъщи, без да са се разбирали предварително. Срещнах се с една нова Рибс, такава, каквато никога не съм я познавала. Изненадах се колко е пораснала без мен - и все пак колко си личат общите години. Рибче, благодаря ти! Срещнах също абсолютното щастие в лицето на хора, които са се намерили.

Аз хванах главата си
и мълком заплаках.

Върти ми се в главата идеята на Маичка за това колко безмислено болезнено е да задълбаваш в собствената си личност. Дори само наличието на други хора го доказва, проблематизирането дори на отношенията е по-ползотворно от проблематизирането на личността. Ако и тя сама си спазваше съветите, наистина нямаше да има равна на себе си като убедителност. Сега обаче ми звучи малко сухо, малко рационално. Разбирам добре всички обективни доводи и все пак не мога да спра да чувствам друго. В случая самосъжаление. Самояд. Самозлоба. Самодостатъчност. А това е страшно - дотолкова да свикнеш със самотата, че да не ти липсват хората.

Тогава започва поезията...

Чух, че са открили диво дете, по-скоро жена на двайсет и няколко години, изгубена в джунглата когато е била на осем. Мисля, че току що си намерих казус, по който да пиша. Всъщност темите, които той предлага, са много. От една страна, съотношението на вродено и придобито в човешкото мислене и поведение. От друга, възможно ли е човекът да стане човек, ако не попадне на хора? Необходимо ли е изобщо обществото на човека? Доколко всъщност в днешния глобален свят изобщо е възможно да излезеш извън социума, или по-скоро, ако перефразираме Сартр, човек е осъден на общество? Трябва ли тази жена да бъде върната в дивото, ако показва, че го желае? Възможно, вероятно и хуманно ли е това? Също така може да се тълкува и на чисто когнитивно ниво - доколко например неословесената мисъл е човешка, съществуват ли изобщо извън обществото абстрактни категории като добро/зло, и как се променят те когато са мислени несловесно. Съществуват ли морал, съвест, право извън обществото и ако човек може да бъде без тях, защо изобщо са създадени? Абстрактното мислене и интеракцията с подобните субстанция на човешкото ли са? Ако не, кое е?

Дървена философия!

Така му викаше тя от дървото, от най-горния клон, където той не можеше да се покатери. Той стоеше отдолу и викаше обиди на латински.
Липсва ми времето, когато нещата бяха точно толкова прости.