мляко с какао, цигара на терасата, почивният ми ден
уморена съм
часовете на съня ми се броят на пръстите на една длан
вчера, миналата вечер и по-миналата
чета учебници по сградостроителство и роман за архитекти, и е есен
онзи сезон, в който ми се прегръща
и мохерът на пуловера ме топли и бръмченето вечер
епилатор, духалка и музика в едното ухо
слушалката ми също е сама
остава довечера, не искам, просто по навик,
като цигарата с кафето или старите приятелства
уморена съм
новите приятелства, прекрасно,
дни в седмицата да преспиш в къща, в която не познаваш никого
(и въпреки това не си живял с години)
дни да се разочароваш, дни да се впечатлиш
и дни, които точат се с години
колко библейско
започвам
имам пастели, имам ножица и лепило, карфици и пенокартон
имам музика, черен чай с мляко, мед и спагети в хладилника
имам колеги в блока и хлебарки по дръжката на вратата
имам колаж на стъклото
имам бюргерско самосъзнание,
желание за апартамент с централно отопление
или поне лесен достъп до центъра
имам колело и стари кецове
обща култура
общи приятели и обща тоалетна
имам живот, братко,
или ще тичам да си купя, щом татко преведе парите.
уморена съм
имам живот, скътан под леглото при пастелите и сезонните дрехи,
имам живот, увит в найлон с балончета, за да не се одраска при пренасянето
имам живот, голям тежък куфар, който мъкна от дом в дом,
местата, където си зареждам телефона
номадите
са първите, показали мобилност
тоест способността да са (добре) без обстоятелствата около себе си
приспособими, това съвместимо ли е с егото
или полека-лека се разтваряш в средата си
мобилен, вятърът те носи като прах в онези дни, когато пролетта стоварва изведнъж десанта си
но това е още толкова далеч, сега, след като
есента те е спуснала полека в мъглата, американски войник в деня Д
море от памук, през което пропадаш и пропадаш, докато не се озовеш в студеното море
ти и още хиляди от теб
приспособими
за минути, броящи се на пръстите на едната ръка
после приспособяващи се към дъното
имам живот, братко
изпран, сгънат и прибран,
изкъпан, епилиран, стоплен и почти наспан
само творческото начало го няма,
в канала е с петната от боя
в кофата с космите,
в небитието с недоспаните кафеени нощи
имам живот, братко, нямам огън и дим,
и думи нямам
3 comments:
Иска ми се да те поздравя с една много специална песен. Подсети ме за нея, макар и тихо, мълчаливо.
Кара ли ти се колело някой път? Излиза ли ти се по кецове?
To everything (turn, turn, turn)
There is a season (turn, turn, turn)
And a time for every purpose, under heaven
A time to be born, a time to die
A time to plant, a time to reap
A time to kill, a time to heal
A time to laugh, a time to weep
A time to build up,a time to break down
A time to dance, a time to mourn
A time to cast away stones, a time to gather stones together
A time of love, a time of hate
A time of war, a time of peace
A time you may embrace, a time to refrain from embracing
---
А номадите... Може би те са имали пътя. И им е било нужно само парченце от място за да го почувстват близко. Замалко. И са имали само живот.
За същото, но по-иначе:
От две седмици се боря с една газова печка. Още нищо не е избухнало и дано да продължава да бъде така. Обаче изгорих яйца, месо и едната дръжка на тенджерата. Какво да ти кажа, братко, имаме си огън, ама после и от дима докато се проветрим;). Добре, че млякото е UHT, иначе атмосферата щеше да бъзди на изкипяло като у учителката по цигулка. Към фурната изпитвам дълбок респект и не си и помислям за емпирично печене без термостат. Освен това, кибритената клечка трябвало да се завре някъде в дълбочина... Ние имаме скакалец на бравата на входната врата от вътрешната страна. Взаимно се правим, че не се забелязваме. Банята е обща, но се случва при заминаване съквартиранти да си забравят двойни дискове на Р. Чарлз и половинки ром, които да приобщим към оставащите обитатели. И аз имам един голям и тежък куфар, а покрай него и два почти леки кашона, както и 10 малки, но тежички. Съдържат най вече матоми (по хобитски) или киеци (по нашенски). Ние сме на село, не в Ню Йорк, хлябът е ръчен, а пуловерите – вълнени. Не си зареждаме телефоните, но все пак се връзваме за ADSL, защото имаме интернет, макар и „колкото за назе си“.
Братко, сестро мили, това е положението.
ПП
Дали се е скоравил необратимо хлябът от вчера?
Имали още супа и от какви суровини да сътворим една доза, ако се е свършила?
Време ли е да се помпят гумите на колелото и кога най-после ще го продадеш?
ПП
Братко, сестро мили,
В деня, когато горните работи се уредят, можете да ме поздравите за титлите магистър – доктор и да ми подарите плъстени пантофи марка “Прощавай младост“.
Post a Comment