приказка за приказка за приказка за при

you sneezed and i had to say it over again
i said i love you i said
you didn't say a word

а при мен нищо ново, освен един макет, започнат и незавършен
едно контролно, за което не съм почнала да уча
и няколко чифта изпрани чорапи върху радиатора.
омръзна ми да цитирам старо прочетени книги
време за нови нямам
аз съм бюргерът на хесе
само дето и стълбищната ми площадка, и фикусът са имагинерни
аз съм степният вълк
посядащ между площадките
и съзерцаващ вътре в чуждото въображение.
уморявам се ужасно, до степен, в която прешлен по прешлен гръбнакът ми стене и скърца
уморявам се от вършенето на правилното, на належащото
и все повече се изкушавам да поздравя с палец изгряващото слънце
дори почивките ми, почивките са планирани и подредени,
две бири след работа, вторник ден за наспиване (сряда вечер чертожна)
измервам се в седмици в поредици от задачи
в малки чавки, появяващи се тук-там пред редове от дълъг-дълъг списък
и седмицата ми не изглежда да има край просто се прелива в себе си
ако сизиф се катереше по безконечна спирала нагоре, щеше да ме разбере
направила съм си еднораменна стълба, без площадки за почиване
и се страхувам, че като в едноименна приказка
започвам да губя парченца от себе си
и ако стълбата случайно има край
на него ще се озове една черупка от мен
площадки, повече площадки ми трябват
за да посядам и да гледам фикусите
за да се замисля къде отивам
и струва ли си да отдам сърцето си по пътя
за какво се боря
боря ли се изобщо


едит от площадката:
не искам нищо друго
искам, знам и мога
точно това, което върша