сънувам земетресение, баща си и срутена къща. избягахме от къщата, преди да се срути, само като видяхме пукнатини, пълзящи пукнатини по пода. мама беше някъде там, отвън, мама и брат ми, които дотичаха, уплашените им физиономии са още пред мен, уплашени като тази на баща ми, която веднъж видях, свестявайки се.

това е любов, мисля си, прочетох някъде: шест звука, пет букви. това е любов, притеснение, страх, тревога. любовта е събуждане нощем със скок, само за да установиш, че той спи спокойно. любовта е обаждане седем пъти по неработещия телефон, след като на работещия батерията е паднала. от звънене. една сутрин, като Снусмумрик, усещам, че трябва да замина. само че към дома, първия.

защо си ме търсила седам пъти, мамо, помислих, че някой умира.
да, и аз.