колко ми е хубаво

трябва да пиша, ще пиша, иначе какво ще чете онова, детското, като се прибере в дома с интернет, иначе какво ще четат харата, които по някакъв начин са се свързали в социална група през и чрез кабели, какво.
и понеже това ще са битовизми, досадни, предстои да сложа едно

предупреждение

в началото.


внимание: досадни битовизми.

защото днес освен около четирите (засега) хранения денят ми се завъртя около други значими само за мен или за ограничен брой други хора събития. ходих да си изкарвам документи, всъщност отидох само да си изваждам задграничен паспорт, но първоначалните намерения, както обикновено, се оказаха несъществени за крайния резултат и сгънатата лична карта, онази, с която едва не ме върнаха от изпити, се оказа неосъществима пречка и в резултат ме очаква не само нов паспорт, но и нова карта с една от най-грозните снимки евър.
две зелени блузки от кило
обяд у баба, едвам мърдам.

успях да се видя и с

чакай чакай имам да предавам поздрави от Патриция, на всички, които я познават и само ако някой друг много иска.

така де, успях да се видя със Силвето, онази толкова любима учителка по философия от гимназията и едно кафе с нея ме зареди с много повече от кофеин, ме зареди с нея, колко хубаво, колко прекрасно да науча че и след мен и отвъд мен животът продължава и растат младите олимпийски надежди и четат и пишат но не в моторния смисъл на думите, четат книги и пишат есета и мислят с онова между ушите си, вместо да го изпушват и промиват с музика. беше толкова прекрасно, пак да вървя по онези коридори, извитите, да откривам новите рисунки новите хора и старите и беше прекрасно да я видя да говоря с нея да повярвам да се похваля с вас, да, с вас, колкото и да не ви се вярва и с един живот и с една промоция с мария и г.г., тя познава само втория, бегло. и ми предстои още нещо прекрасно, предстои ми банята и Ирен, и един ром, който ни свързва трите, колко хубаво, колко прекрасно, колко, колко...

толкова много любов, би казала Бистра, но може би не обича да я цитират, не обича да е известна иска да бъде както Амели и да съществува в града, колко ми е хубаво само да знам, че я има, колко ми е хубава тя

толкова много любов

(отивам при ирен)