дарове

не е много по-различно, на деветнайсет. с изключение на това, че се събуждаш една сутрин, за да откриеш всичките си желания изпълнени, а слънцето да припича над утопичния свят, в който си се пренесъл.

у-топия, не-място.

и се опасявах, преди няколко месеца, че ще бъда сама, че ще ми бъде тъжно. а всъщност днес пакетите цветна хартия бяха просто съпътстващото, а водеха хората, заредили ме с толкова много любов.

всичко, за което си мислех колко искам и се чудех как ще платя. всички, които се опасявах, че не ме познават, че са влезли под моята кожа без аз да се намирам под тяхната.

всъщност не беше нужно да се притеснявам. просто трябваше да се събудя, по-скоро да се оставя да бъда събудена и водена през целия ден за ръчичка от цялото това щастие. аз вече го имам, казах си. всичко, което мислех, че е останало в стария дом, всичко, което мислех, че се е разпаднало. аз вече го имам, имам го тук, преродено, променено, но също толкова хубаво. прекрасно.

мисля да причиня същото някому, парите така и така са отделени.