вятър

слънце и вятър, и цъфнали клони почти влизат през прозореца
не почти
защото има прозорец
защото го отворих
дали някой я забелязва как настъпва
понякога буквално под снега
за да захвърчат венчелистчета
след него

обичам вятъра
обичам коса по раменете си
обичам рокля и сандали
обичам ръбове на пропасти, в които поглеждам
върху които полягам, заради тръпката
разпервам ръце, под тях минава въздухът
и ако беше само малко по-бърз от този над тях
аз щях да полетя към слънцето

обичам, когато восъкът се топи
обичам, когато видя първото изгубено перо да полита
като венчелистче
второ
трето
четвърто
пето шесто

седмо

летя и около мен те като летят като ореол, като облак
летя на ръцете си, мижав скелет
без восък без пера
летя през вятъра, във вятъра
спирално
надолу
летя
бързо
по-бързо
в извивки във винт
политам размазвам света в очите си
и цопвам
орачът
овчарят
рибарят
и някъде в долния десен ъгъл
краката на икар

защо са ти крака, пернати?
а крила защо
стигат ти ръце и пишеща машина,
питай онзи сакат поет
(който сам нарича себе си така и изобщо не е политически коректен)
и таван и старо сако
със собствено мнение

разбирането,
в,
е излишно.

разбирането, краката, крилата.