гр.ф.

говорих днес, говорих много,
логорея
оралният вариант на графоманството
рисувах малко
със спрей
червена боя на пръстите и на панталона, нов-стар
обичам, винаги съм искала, някога ще
със спрей и аерограф и с бънджи
и хвърчилото някое лято.
таз вечер бири и шалче за почерпка,
не е задължително да разбираш,
играта с думи
(не на думи)
е пличкане едно такова, необходимо понякога
работата не смуче, напротив
приятно уморяваща е
и ти оставя време и сили точно за
бири интернет и щастие
за бийтълс на една тонколона
изтръгнах кабела на другата, бършейки прах,
поялник ениуан?
вайа кон
на една слушалка сутрин преди работа
в другото ухо вятър и трафик колелото отново
днес катинарът се счупи
не го откраднаха, колелото
едностранчиво, някак
лявата колона, дясната слушалка
две страни на една и съща
песен
някак ме подтиква да се питам
да се съмнявам в нуждата от
абсолютно познание
след като едностранчивото такова
дава достатъчно щастие за един живот
както бирите вечер
както разговорите, които
от всичките нишки, по които биха могли да се търкулнат
избират във всеки момент една
и не стигат нито по-близо, нито по-далеч от абсолюта
просто биват част от
изборите решенията продължават да бъдат
детски топчета
лятото не свършва, докато не свърши
докато не те извикат от балкона
докато мама не се прибере, купила ти раница
и тогава не свършва просто
променя цвета си
жълто листо с автограф от залязваща звезда
или изгряваща
зависи от локацията ти
върху една точка от безброй други точки

за точка геометрията няма определение,
нали