дзен

днес, днес съм дзен
относно всичко.
нещата просто се случват, въпреки че ме има там, сред тях, да ги живея
те си се случват
и въпреки че ме има там, сред тях, да ги етикирам като добри или лоши
те просто са
и в един момент стискам носа си с пръсти и се гмурвам
локвите се превръщат в топло море
тялото ми в медуза
очите се разтапят в небето
и го гледат с вечността на летен следобед
дъждът донася в локвите кръгчета небе
инерцията на капките го примесва с пръстта
така оня горе е замесил човека
може би, най-вероятно,
някога

времето е дъждобран
с който едва-едва се покривам
стига ми на косъм.

и на косъм ме спасява от това
да се разтворя в себе си
с бавното постоянство на аспирин

времето е блистер,
разпределя си ме на точни до милиграм дози
оставя ми място само колкото да размърдам крайници

имам си форма и функция
може да не лекувам рак,
но помагам срещу главоболие

на точното място в точното време,
нямам време за друго
или просто съм дзен:

всяко време съвместимо с всяко място
всеки човек с всеки
само разговорите и краищата им още са разделени