note to self

изгревите, които посрещаш сам, са толкова по-

предпоследния път чертах нещо и слушах, чай и какао и шоколад, и в един момент дразнеща светлина се бори с тази от лампата, намокрям лицето си и лягам по гръб, всеки прешлен боли и се трие в съседите си, докато празнините помежду им бавничко се запълват с живително желе а клепачите, сухи и дращещи, се затварят почти насила, да вземеш само часовете сладък сън точно преди събуждане като да обереш само глазурата от парче торта и е вече утре

последният четох, може би съм и писала, не знам, не помня. и отново светлината се намесва, първо нежно, после нагло в прозореца ми, толкова исках източна стая и легло до прозореца, и отново часовете, докато петното светлина не посърне, не се придвижи от стената отсреща до възглавницата ми и не ме побутне, време е.

толкова искам отново да притежавам себе си, нощите си, сега ги подарявам на бодростта си от утре, на кауза, за която не зная дали и доколко е моя

превземам света а къде съм, притежавам ли се изобщо