блогът на архитекта

блогът на архитекта - обмислям го от известно време, добре ще е да го има - на български, тематичен, пълен със съдържание както оригинално, така и взето под лиценз. за професионализъм не претендирам, нито за висока обща култура, нито за знания. всичко е в процеса - на срещане, на създаване, на учене; всичко е в стремежа - да се опитваш да направиш средата си по-красива.

стремеж, не постигане, път, не дестинация. първа крачка днес.

джазово

Зелената бутилка има нов изглед. Enjoy.

Закъснял блогоден

Мислех си вчера да се включа в инициативата за блогоденя, мислех, мислех, и накрая заспах. Така че днес, с няколкочасово закъснение, смятам да представя няколко млади дами и господа.

планета власатх
Тук ще намерите млади дами и господа от Бургас, които са направили Планетата като паралел на реалното си познанство. Намирам много общо в стила на писане, като например съществуването на стил. Веселин и Мартин, едно самодостатъчно писане заради писането, не заради четенето, лично и красиво и не непременно разбрано. Ани и М(ария?), две фотографки въоръжени с два канона което резултира в един общ DeviantArt акаунт с портрети и два илюстрирани блога. Тези момичета снимат невероятно красиво и идейно, а думите, които се промъкват между снимките са пример за олд скул писане за събития и състояния вместо за читатели.

стефан иванов
Не зная защо, но неговият блог ми напомня много на първите два горе, несвързан и казващ с това много повече, и само една идея по-пораснал и по-успял. Защото авторът му е издал първата си книга - стихосбирка - когато е бил на осемнайсет, а сега, на двайсет, има зад гърба си две, както и няколко статии и разкази, публикувани в списания. Доколкото разбирам, издържа следването си с писането. Което е пример как успехът 1.не е дестинация а път към успеха 2.не зависи от висшето образование нито времево, нито качествено.

дете
Какво да кажа, брутална е. Покъртваща. Свързана е познайнически с гореспоменатата планета, живее и учи в София и пише за своето тяло и ум без да се цензурира. И слуша моята музика.

лъчо
Тук ще бъда малко пристрастна, тъй като младият господин, освен връстник е и един от тримата читатели, които са си признали, че идват тук. В негово лице наблюдаваме още един пример за това как успехът се случва не на хората, а от хората, като пряк резултат от техните усилия. Художник, графичен дизайнер :) и фен на твърдата музика, красивите момичета и нощните пътувания с влак, давам ви Лъчезар Петков.

кори
или иначе казано Станимир Джевeлеков е от Стара Загора, изявява се като ученик, любител-художник и вокал на група, която, честно казано, повече харесах като Казан №4 миналия Септември. Беше изненадващо и странно да попадна на блога му след като съм го виждала (закратко) наживо и да намеря връзката.

И така стават пет.

зелена бутилка vol 2.5

Имайки време за себе си, следователно и за блога, днес почовърках малко по него. В резултат лиценза на публикациите вече е сменен на CC-BY 2.5, не знам (и не ми се занимаваше) да проверя дали има 3.0, основната промяна не е в това, а в отпадането на забраната на използването на съдържанието за комерсиални цели и за производни работи. Ясно е, че в момента броят на гореспоменатите е едно много, много кръгло число, но след като премислих, установих, че нямам против да се правят подобни. Може би тук е момента да попитам дали мога (по принцип) да цитирам в блога текстове, които са обект на авторско право, без да го наруша. Не става въпрос за цели книги, а за цитати от до една страница и цели стихотворения - нещо, което досега съм правила. Ако някой знае, да помогне.

Преработих и лявата лента на блога. С цел повишаване на стреса и намаляване броя на посетителите преместих профила и снимката си отгоре. Не, шегувам се. Истината е, че съм горда как, след няколко месеца отлагане, успях да накарам името си да се показва не отляво, а над снимката. IR smart.

Блогролът също претърпя промени. Отпаднаха няколко от много популярните български блогове - не че съм спряла да ги чета, но в това място за безплатна реклама исках да отделя внимание на по-малко четените и именно с това по-различни (по-добри?) основно начинаещи автори, на тези, които първи преглеждам в четеца. Защо не мога да пиша кратки изречения?

Направих си и списък на категориите, по същия елементарен начин, по който пробвах преди известно време, но тогава не се получи. Исках най-оптимистичната категория да е първа, а то колко скромно прозвуча - написах ... хубави неща.

Несемплия вид на архива също е нов - след като реших да показвам само по една публикация при първоначално отваряне, една навигация, която много ми харесва, но може би е изнервила повечето читатели, реших, че трябва да има удобна връзка между страниците-публикации.

А, да, и снимката под заглавието е нова - смених я преди седмица-две. Кецчето е на Яна, една потенциална лекарка с краче 36-ти номер, предполагам, че тя си го е снимала, но апаратът е на Криси, така че "снимката под заглавието е на H2O" си остава.

Табло. WTF?!

Отварям си акаунта (!) на блога и вместо "Dashboard" отгоре се мъдри "Табло". WTF?! Оглеждам се и какво да видя - целият Блогер преведен на български. Още се озъртам озадачено и премигвам на три-пъти-по-дългия-бутон Publish, станал "публикуване на публикацията". Хм. Х-мм. Добре тавтология. Още не съм сигурна дали да върна английския вариант, но така също ми харесва. Само дето се чувствам като новонанесъл се в домейн хипопотам.

Лято, пясък, слънце, море ...

... и новият летен изглед на зелената стъклена бутилка, а именно бутилка с ром, корабокруширала на плаж. Останаха две-три неща, които ми бъркат в здравето, но не ми се занимава да ги оправям сега. Сигурно ще успея, все някога :). Повече ме радва от зеления изглед, той вече беше взел да ми омръзва (докато себично се радвам на собствените си писания и донякъде нечестно вдигам рейтинга на трима читатели и половина). Така ми харесва повече, слънчево е някак.

(Re)solutions

Solution: Вече си имам блогрол. Йеей. Всъщност дори ми беше.. хм.. неудобно да споделя какво чета, отчасти спрямо авторите, които може би така по-лесно ще стигнат до някакъв feedback за излиянията си, отчасти защото така окончателно излизам от анонимността, която лаиците приписват на нета. Кратък е, не знам дали искам да набъбне - ако вниманието (времето), което отделям на блогосферата е константа, то на колкото повече части я разделям, толкова по-малки са те. Ако някой види името си вдясно, да се чувства четен от (преди) близо два месеца и адмириран.

Resolution: Във връзка с потока от свръхинформация заявявам, че отсега нататък ще опитвам да намалявам потока от думи до четивно количество. И, понеже имам нужда да словоизлиятелствам публично, макар и без публика :) , ще го правя в постовете "Лични", и, ако успея, ще ги направя видими не при първоначално отваряне :-/. Трябва също да си направя логчето по-цветно, с повече снимки и рисунки :( . Всъщност проблемът ми е технически - разните ми рисунчици, без претенция доколко качествени, са на хартия, а вкъщи нямам начин да ги дигитализирам. Не си струва времето и нервите за твоето евентуално признание, свят.

Resolution: Не можах да се оправя с гугъл РСС четеца. Ами не мога. Струва ми се неудобно, (гроздето е кисело), но се заричам да го разуча и да не го ползвам само ако се уверя, че е неудобен. Или пък друг четец?

Resolution: Ще пробвам да напълня сайдбара с полезни(?) неща. Евентуално малките неща, които ми хрумват/срещам и не стигат за отделен пост.

Solution: Реорганизирах етикетите на постовете. Сега разполагам с:
От моята камбанария
Обединява досегашните Ежедневни, Любими, За мен. Нещата, които занимават само мен, с които дотягам на другите, и които карат хората да ровят в блогове.
Блог(осфера)
Организационни въпроси за моя блог. Прочетено и почерпено от другите.
Rants
Мнения по обсъждани теми. Мърморене.
Остават си досегашните:
Опити, Прочетени, Цитати

Леймър (ама лицензиран)

Моят блог вече официално е под CC-BY-NC-ND. Да ми е честито. Лошото в случая е, че се оказах в ситуация от типа на гол корем чифте пищови. Но да започна от началото.

Генерирах си аз лиценз и си го заметнах в хтмлто на блога. Дотук добре - ама нещо неестетично ми седеше текстът, пльоснат без футър, без нищо в дъното на страницата. Харесах си темплейт с футър - нали съм си естет-некадърник, друго си е да пльоснеш нещо готово на страничката си. И тъкмо да зарева с глас хиподил от самодоволство и да започна да възстановявам настройките, изчезнали заедно със смяната на темплейта - и не мога, и не мога. Като оправя настройките - снимки, архиви, глупости - и се ебава футъра. Като го оправя него, настройките се ебават. Ей толкоз таковане тоя блог не е виждал. Поемам дълбоко въздух и оставям на страничката лиценза. Майната им на настройките. Принципи.

Започвам да си задавам екзистенциалния въпрос за какъв ми е на мен лиценз, какво ще лицензирам. Започвам и да си отговарям - покрай тези сизифови мъки май нещо изпуших - ще си поствам есенцата без страх, че някой ще ги крадне законно. Сега, ако някой се излъже, пак ще може да ги краде - но аз, при добро желание, бих могла да го осъдя. Смея се с глас (много нервно напрежение :) - и на мисълта, че тези ми словесни напъни изобщо ще заинтересуват някого, и на идеята, че в България отворените (?) лицензи изобщо биха се взели насериозно от държавата. А най-много се смея на мисълта в каква прелестна реалност живеем и как дори алтернативното авторско право, създадено с цел да я направи дори по-прелестна (if possible), все пак дава възможност за съдебни спорове, абе носи част от цялата гадост, свързана с авторското право. Изобщо СМЕХ СМЕХ СМЕХ през сълзи.