Моят блог вече официално е под CC-BY-NC-ND. Да ми е честито. Лошото в случая е, че се оказах в ситуация от типа на гол корем чифте пищови. Но да започна от началото.
Генерирах си аз лиценз и си го заметнах в хтмлто на блога. Дотук добре - ама нещо неестетично ми седеше текстът, пльоснат без футър, без нищо в дъното на страницата. Харесах си темплейт с футър - нали съм си естет-некадърник, друго си е да пльоснеш нещо готово на страничката си. И тъкмо да зарева с глас хиподил от самодоволство и да започна да възстановявам настройките, изчезнали заедно със смяната на темплейта - и не мога, и не мога. Като оправя настройките - снимки, архиви, глупости - и се ебава футъра. Като го оправя него, настройките се ебават. Ей толкоз таковане тоя блог не е виждал. Поемам дълбоко въздух и оставям на страничката лиценза. Майната им на настройките. Принципи.
Започвам да си задавам екзистенциалния въпрос за какъв ми е на мен лиценз, какво ще лицензирам. Започвам и да си отговарям - покрай тези сизифови мъки май нещо изпуших - ще си поствам есенцата без страх, че някой ще ги крадне законно. Сега, ако някой се излъже, пак ще може да ги краде - но аз, при добро желание, бих могла да го осъдя. Смея се с глас (много нервно напрежение :) - и на мисълта, че тези ми словесни напъни изобщо ще заинтересуват някого, и на идеята, че в България отворените (?) лицензи изобщо биха се взели насериозно от държавата. А най-много се смея на мисълта в каква прелестна реалност живеем и как дори алтернативното авторско право, създадено с цел да я направи дори по-прелестна (if possible), все пак дава възможност за съдебни спорове, абе носи част от цялата гадост, свързана с авторското право. Изобщо СМЕХ СМЕХ СМЕХ през сълзи.
No comments:
Post a Comment