Закъснял блогоден

Мислех си вчера да се включа в инициативата за блогоденя, мислех, мислех, и накрая заспах. Така че днес, с няколкочасово закъснение, смятам да представя няколко млади дами и господа.

планета власатх
Тук ще намерите млади дами и господа от Бургас, които са направили Планетата като паралел на реалното си познанство. Намирам много общо в стила на писане, като например съществуването на стил. Веселин и Мартин, едно самодостатъчно писане заради писането, не заради четенето, лично и красиво и не непременно разбрано. Ани и М(ария?), две фотографки въоръжени с два канона което резултира в един общ DeviantArt акаунт с портрети и два илюстрирани блога. Тези момичета снимат невероятно красиво и идейно, а думите, които се промъкват между снимките са пример за олд скул писане за събития и състояния вместо за читатели.

стефан иванов
Не зная защо, но неговият блог ми напомня много на първите два горе, несвързан и казващ с това много повече, и само една идея по-пораснал и по-успял. Защото авторът му е издал първата си книга - стихосбирка - когато е бил на осемнайсет, а сега, на двайсет, има зад гърба си две, както и няколко статии и разкази, публикувани в списания. Доколкото разбирам, издържа следването си с писането. Което е пример как успехът 1.не е дестинация а път към успеха 2.не зависи от висшето образование нито времево, нито качествено.

дете
Какво да кажа, брутална е. Покъртваща. Свързана е познайнически с гореспоменатата планета, живее и учи в София и пише за своето тяло и ум без да се цензурира. И слуша моята музика.

лъчо
Тук ще бъда малко пристрастна, тъй като младият господин, освен връстник е и един от тримата читатели, които са си признали, че идват тук. В негово лице наблюдаваме още един пример за това как успехът се случва не на хората, а от хората, като пряк резултат от техните усилия. Художник, графичен дизайнер :) и фен на твърдата музика, красивите момичета и нощните пътувания с влак, давам ви Лъчезар Петков.

кори
или иначе казано Станимир Джевeлеков е от Стара Загора, изявява се като ученик, любител-художник и вокал на група, която, честно казано, повече харесах като Казан №4 миналия Септември. Беше изненадващо и странно да попадна на блога му след като съм го виждала (закратко) наживо и да намеря връзката.

И така стават пет.