За мен

Всичко започна през един зимен понеделничен следобед, 27 февруари 1989 , когато се родих. Може би Всичко в абсолютния смисъл на думата датира от по-отдавна, аз обаче винаги съм вярвала, че обективното, освен трудно доказуемо, е и лишено от значение. Аз и моят свят започнахме тогава, в един малък югоизточен български градец. Имаше безкрайни летни дни, сода в стъклени бутилки и дъвки идеал. След това нямаше захар, нямаше олио, нямаше брашно, нямаше пари, имаше митинги и избори, имаше народна топка в началното училище, която изскачаше от двора и някой от протестиращите трябваше да ни върне. Последва първата изстрадана диаспора. Основно училище, първи чин, наричане с прякори, киша, анцуг и гумени ботуши, много математика, много кандидатстване и втора значима диаспора в тогава 13-годишния свят.

Всичко започна отново през есента на 2002ра, с много моркови в двора на Математическата гимназия Атанас Радев в градеца, единствената от трите тогава гимназии, която оправдава претенциите си за елитарност. В момента съм в дванайсти клас, радвайки се и изстрадвайки всичко онова, което субективният свят, в общия случай, преживява само веднъж.

Имам интереси. Имам си, дори много. Чета - и може би тук е моментът да благодаря на учителката си по философия, която ме научи повторно на това. Основната ми цел е да прочета от кора до кора нещата, които за мен доскоро бяха само корици в домашната библиотека, от които веднъж в месеца се налагаше да забърша праха. Така открих Стайнбек, любимият ми в момента, следван от Кафка, Ремарк, Селинджър, Ивайло Петров и наскоро малко Камю. Пробвам си силите и с някои по-известни философски трудове - ей така, за обща култура, но не ми върви четенето. Имам още доста хляб да изям, докато стигна до Ницше и Спиноза. Поела съм обаче по този път.

Друга занимавка са ми задачите по математика, разбира се, на някакво наивно кандидатстудентско ниво. Амбициите ми за състезателна кариера в областта успяха да умрат навреме, още в седми клас, но тези на класния ми са си живи и здрави, което ми носи до поне две годишни екскурзии с учебна цел в компанията на познато и обичано каре съученици, и среща със стари (разбирай възрастни :) приятели от североизточен градец.

Рисувам и ходя на курсове по рисуване - отчасти за да задоволя амбицията на родителите си да имат деца с престижни професии, които да им върнат услугата на старини, и отчасти за лично удоволствие. Отдавна обаче свободните ми работи намаляха до средно три годишно, за сметка на това, което ме очаква през юли догодина на изпитите в УАСГ.

Преди обичах да си правя бижута, дрехи и разни декоративни предмети, но напоследък не намирам време и желание за това. Хоби ми е местенето на мебели - за тежките от които много благодаря на татко че ми ходи по акъла. А също така боядисването на всякакви повърхности вкъщи и особено дишането на блажна боя :).

През последните три години имам и някакви амбиции относно Олимпиадата по философия - и мога с нескрито самодоволство да заявя, че последните две от тях успях да стигна топ40, което доведе до срещата ми с наистина невероятни хора, от които бях толкова възхитена, че ме досрамя да се запозная. Също така се укрепи вярата ми в бъдещето на човешкия род, след като съществува толкова красота извън моите десетина най-близки приятели. И трето, предизвика у мен основателни съмнения относно кандидатстването (с математика) в (ужасяващо за всякакви родители нискодоходната) специалност философия в СУ. (Бих го направила дори само за да им видя лицата. :)

Музиката, която харесвам, ще отразявам в отделни постове - забилото се в мозъка ми през съответния ден.

Обичам... мама, меденки с канела и карамфил, бати, горчив зелен чай, татко, цветя от семейство Сложноцветни, безсънни нощи с тиха музика, натурален шоколад, наситени чисти цветове без участието на жълто, списания и вестници за интериор, бира с гръцки сладки, ром с кола, ром с чай, ром с ром, джин с тоник, лед и лимон, чисто варено кафе, миризмата на печка с дърва, която остава в косата ми зиме, нелогичния цвят на небето наесен, изненадващи мили жестове без повод, необосновани пътувания с влак(...)

Не обичам чичковци, които храчат и се секнат по улиците, баби, които пререждат по опашки, домати, насилено правилен говор, целувки по двете бузи от малкопознати мацки, учителката си по литература, разговори с цел да се избегне неудобно мълчание, мода (...)