Коледа.... Коледа.. Днес не е сън, днес не е сън... Коледа...
Това горното да се пее с максимално патетичен патос, по възможност 'о'-то в името на празника да е като кашлица на стар и в общи линии обречен туберкулозно болен, все пак обнадежден от очакването на Коледно чудо. Това горе-долу ми се върти в главата в момента. Днес, първият ден от зимата, си присадих Коледно настроение. В момента изглежда малко ненамясто, като третата ръка на Зейфод Бийблброкс, но може би с времето неговата нивклиннивръкавност ще да понамалее.
Събудих се аз сутринта с чувството, че съм се успала, и, стигайки до училище установих, че съм изтървала единствения каран час, след който класът се беше саморазпуснал. Отдадох се на утешително пазаруване. Купих елхичка, истинска, мъртва!!! Най-накрая вкъщи ще замирише на бор, жалко само, че аз през целия празничен сезон ще си ветрея парцалите в столицата. Но цялата елхичка стана прелестна, не мисля, че съм правила толкова невероятна украса в живота си. С много червени фльонги, камбанки, златни гирлянди, меденки и стъклени играчки, от старите. Ако имах възможността да я снимам, бих споделила, но уви. Цялата стая сега мирише на коледно, на топло, сладко и борово. Обичам!!! Само малко ми е съвестно - нали досега уж бях зелена, а изведнъж - мъртва елха изгаврена в дома ми. Някак си докато все още ям месо съм склонна да си простя доста такива прегрешения. А иначе украсих и старата, изкуствената, с останалата украса в другото у нас. Ама не ми е красива, какво да направя. Найлон, и то дори не от типа, от който е торбичката от 'Американски прелести'.
Тази вечер изскушах целия диск с коледни песни, който ми подариха миналата Коледа. Много е заразяващо, мога с часове да слушам хора, които пеят 'Зън Зън Зън', и да се клатя в ритъм, увила около врата си гирлянд вместо боа с пера. Само ромът ми липсва, но той отлежава спокойно и сигурно в кухненския шкаф.
Коледа.
Украсих и Бечи, разбира се (Бечи е чантата-овца, която си сътворих преди време), и в момента на шията й се мъдри гирлянд и коледна Беча хлопка. Както е и изпрана, като нищо може да мине за коледен ангел, паднал от небето. Сякаш и тя почва да си го мисли, и от страх да не повярва на свалките на някое преминаващо куче и да ме дари с коледни кучобечки, съм й скъсила презрамката до крайност. Предпазване му е майката.
Запалих и свещи. Коледа.
Това горното да се пее с максимално патетичен патос, по възможност 'о'-то в името на празника да е като кашлица на стар и в общи линии обречен туберкулозно болен, все пак обнадежден от очакването на Коледно чудо. Това горе-долу ми се върти в главата в момента. Днес, първият ден от зимата, си присадих Коледно настроение. В момента изглежда малко ненамясто, като третата ръка на Зейфод Бийблброкс, но може би с времето неговата нивклиннивръкавност ще да понамалее.
Събудих се аз сутринта с чувството, че съм се успала, и, стигайки до училище установих, че съм изтървала единствения каран час, след който класът се беше саморазпуснал. Отдадох се на утешително пазаруване. Купих елхичка, истинска, мъртва!!! Най-накрая вкъщи ще замирише на бор, жалко само, че аз през целия празничен сезон ще си ветрея парцалите в столицата. Но цялата елхичка стана прелестна, не мисля, че съм правила толкова невероятна украса в живота си. С много червени фльонги, камбанки, златни гирлянди, меденки и стъклени играчки, от старите. Ако имах възможността да я снимам, бих споделила, но уви. Цялата стая сега мирише на коледно, на топло, сладко и борово. Обичам!!! Само малко ми е съвестно - нали досега уж бях зелена, а изведнъж - мъртва елха изгаврена в дома ми. Някак си докато все още ям месо съм склонна да си простя доста такива прегрешения. А иначе украсих и старата, изкуствената, с останалата украса в другото у нас. Ама не ми е красива, какво да направя. Найлон, и то дори не от типа, от който е торбичката от 'Американски прелести'.
Тази вечер изскушах целия диск с коледни песни, който ми подариха миналата Коледа. Много е заразяващо, мога с часове да слушам хора, които пеят 'Зън Зън Зън', и да се клатя в ритъм, увила около врата си гирлянд вместо боа с пера. Само ромът ми липсва, но той отлежава спокойно и сигурно в кухненския шкаф.Коледа.
Украсих и Бечи, разбира се (Бечи е чантата-овца, която си сътворих преди време), и в момента на шията й се мъдри гирлянд и коледна Беча хлопка. Както е и изпрана, като нищо може да мине за коледен ангел, паднал от небето. Сякаш и тя почва да си го мисли, и от страх да не повярва на свалките на някое преминаващо куче и да ме дари с коледни кучобечки, съм й скъсила презрамката до крайност. Предпазване му е майката.
Запалих и свещи. Коледа.
No comments:
Post a Comment