Камю е автор, който чета с все по-голямо удоволствие. Обичам такива, хм, романи с елемент на/за разсъждение, обичам да спирам четенето, за да задълбая и след това да запиша мислите си, тогава да потъна пак в книгата, увлечена от фабулата. Както малко автори успяват, изпраща читателя в едночасови размисли с едно изречение:
"Ако един свещеник потърси лекарска помощ, получава ли се противоречие с вярата му?",
a в същото време развива динамично историята си, без да спестява грозното в една чумна епидемия - гнойта и смрадта, сред която умират хора, и едновременната тиха смърт на човешкото. Учудващо подходящо четиво за болница, там паралелите с реалността стават очевидни, оттам и по-лесно се открива Чумата като събирателен термин за изпитание, двуостра дилема, където компромисът е невъзможен, а от изключващите се две решения нито едно не може да бъде наречено правилно. Протагонистът, достойно за холивудски филм, е лекар, борещ се неуморно с бедствието, въпреки че няма ефикасни мерки. Не оставя личната си трагедия - болната си съпруга, да попречи на задълженията му. По-интересни ми бяха поддържащите герои със своите дребни странности и минало, определящо мирогледа и действията им. Единствено не открих приложение на стареца, храчещ по котките. Но именно той ми остана като образ в съзнанието, шапка долу за Камю - абсурно повтарящо се действие, осмислящо залеза на един живот. Ето това обичам.
1 comment:
Срещам те случайно за втори път и се замислих, каква е вероятността, в този необятен свят на интернет, да те открия за втори път, ей така - сякаш е прищявка на съдбата! :)
Чета те и си мисля, толкова емоция има в душата ти, сякаш едно трепване на сърцето предизвиква бури, урагани, стихии, сякаш тропика се е загнездил в гърдите ти...
Ако имаше начин, бих била щастлива на чаша кафе с теб, просто да те наблюдавам и да търся сходствата и разликите. :)
Post a Comment