Живея си тихия живот, преминаващ от възторг от собствената си компания до почти смъртно отегчение, хапвам кисело мляко с хляб и съм щастлива. Денят, дългият ден започна с едно косо слънце през пердетата на китки, които са къси, но широки, защото иначе щяха да бъдат дълги, но тесни, продължи с дълго кафе по хавлия и среща с мозаечните животни в Студентски, едно полягване на пейка, което ме изкуши да стана битник или поне ме изкара навън следобеда, за да дочета По Пътя на Керуак и да не довърша бирата, преизпълнена от това около мен. А около мен беше неделната София, която тихо съществуваше, без да безпокои никой с процесите си, само на надлеза на НДК се образува това, което в малък град би се нарекло битак. И се сетих как "Мечо Пух" започваше с описание на това как различните хора разглеждат зоопарка. Някои тръгват оттам, където пише "вход", и с максимална бързина минават покрай всички клетки, докато стигнат дотам, където пише "изход". А други отиват направо при любимото си животно. Така аз гледах изложбата.Продължих към любимото си - червените птици на сивия фон ( а и един пазар с шарени сенници) и оттам към табелката изход.
И се учудвам, че сиренето е с пари, един нормален шок за скоро миналия на свой личен бюджет.
1 comment:
нека серията коментари продължи изразяваме разбиране и съпричастност о да
в момента мога да участвам с една кутия от сармите на мама (оригинални), като картофите с месо се харесаха на съратника ми съквартирант голям човек
Post a Comment