Исках да затворя нещо в бутилката но
тук винаги има едно голямо грухано НО
току що затворих част от него във виртуален плик който пътува към Ямбол Варна или някъде
където и да е едната част от мен, която оставих да си отиде, в замяна на огромното което тя ми даде
и то вече не е същото
окислено е и капачката на бутилката ще се надуе като на буркан
с вкиснали домати стара лютеница
Георги Господинов скоро май ще има представяне на баладите и разпадите
и може да отида да го видя
всъщност сега след два плаката и гугъл мога да кажа
нощ на музеите и галериите
срещи в сряда
така че аз
дишам работя живея
и върша ежедневните си житейски дейности тъй, както умея,
иначе казано закъснявам, говоря глупости и се дезориентирам
след това публично пия бира
в някакъв опит да преодолея несъвършенството, което явно ще ме преследва
и преследва
докато продължавам да върша нещата на магия и не по най-добрия възможен начин
не по някакъв известен начин изобщо
засега
(само засега)
не съжалявам, че се записах немски (намиг)
и съм горда, че додрапах до горната група
не съжалявам, че се запознах с
хм
тримата души, които познавам засега
не съжалявам, че не си говоря с групата
защото утре е ден, по-близък до Абсолюта
което на моя език значи по-хубав
и утре ще говоря с повече от тях
хората
мацките са хора
каза Петьо
(имайки предвид една много точно определена група мацки)
така че ще намеря такива тук (надявам се)
и смея да поканя ако някой колега мине оттук и прочете
да
се обади на мацката с късата коса, която си гледа в кецовете и все мълчи
тя ще му бъде благодарна
и след едно излизане с говор
с изплакване на мъка
с бягане в противоположни посоки
с предстоящи обяснения за него
с много мълчание
от онова ненеудобното
и преди едно излизане
което обещава дори само с това, че предстои
и преди един остатък от живот
(което в общи линии е вярно за всички дни освен последния)
по време на един живот
аз се усмихвам
аз съм щастлива
без думи
(саундтрак)
No comments:
Post a Comment