causa perduta

Каква беше тази дума мислех си малко след като прибягах до гаража по пантофи и се върнах с букет оранжеви цветя които извадих от бирена бутилка и преместих в кристалната ваза, за да ги види тя като се събуди
каква беше тази дума мислех си, варейки си кафе варейки ни кафе на мен и на мама в един час който би бил късен но няколко часа сън превърнаха в ранен и ако Криси беше тук щеше да заяви, че или всичко е относително или времето е химера времето за обяд двойно по-голяма защото това са изразите които тя си е положила за клишета и използва когато не иска да спори повече
каква беше тази дума не този израз
causa perduta, изгубена кауза, още едно клише.
и забравих за какво ми трябваше. Сега просто стои там, изписан с химикал на крака ми както правя в моменти на скука и притежаване на пишещ химикал или поне едно от двете
обичам да не спя цяла нощ и да гледам стари романтични филми или в този случай половин нощ и един филм, не толкова стар при това и може да се каже, че съм полу-щастлива, но не поради недостиг на щастие, ами поради смесването му с weltschmerz, което ми звучи една доста удачна дума за меланхолия без видима причина, на която ровенето в немската Уикипедия за правопис никак не помага
така че спирам да слушам Сигнал
спирам да съжалявам
и отивам да поживея офлайн.
Добро утро.

...
И само да споделя едно свое скорошно откритие. Прекрасни неща са били измислени, преди да се родя. Книги, филми, мека тоалетна хартия. Картини. Снимки. Край на робството. Течаща вода. Схващате картинката.
И прекрасни неща ще бъдат сътворени, след като мен няма да ме има вече.
Което дедуктивно идва да покаже, че светът не се изчерпва с мен.