Не искам вече

В този пост обещавам да не мърморя.
Ходих до София с бащата.
Единият ортопед ни каза, че ми няма нищо и затова ни взе 40 лв.
Другият ортопед не ни взе пари, но ни каза, че трябва втора операция.
Не знам какво да правя, зла съм и ми се реве.
Настаних се в общежитието. Стаята е ремонтирана. Банята е синя. Нова. По-хубава от тази вкъщи. Запознах се с Гергана, която ще ми бъде съквартирантка заедно със Сашката от моя клас. Чистих няколко часа. Продължава да бъде мръсно. Днес сутринта вкъщи в Ямбол намерих хлебарка. Кафява софийска. В козметичката си. Изхвърлих си четката за зъби. Другите неща са опаковани.
Не искам операция, не искам пак да тръгвам по този път, не искам пак да се обездвижвам, ходя с патерици, раздвижвам, плащам, боля.
Не искам артроскопия, с която казаха, че трябва да започнат. Обещаха, че при нея няма да има горепосочените неща. В моята стая в ортопедията в Стара Загора лежа една млада жена, на която бяха правили артроскопия. Имаше ги. Болка оток некъпане патерици подлоги гадост.
Не искам не искам не искам не искам не искам.
не искам.

На дванайсти брат ми си държа устния изпит. С това резултатът му от двата изпита - устен и писмен, обхващащи материала от първите две години, става много добър 1 - най-високата оценка по немската петобална система, което увеличава шанса му наесен да се премести в много по-добър унивреситет. Дори в Хайделберг или в Хумболт в Берлин.

На устния изпит му се паднало да говори за колянната става.