Краят на един мирен ден е и светът ако не по-мирен е по-прегърнат от мацки в мантички на Червения кръст и личното ми пространство е съвсем малко нарушено и то не от тях, а от факта че стоя сред милион и двеста различни, точно като мен в новия град, който май ми стана дом. Милион и двеста, значителна част от които носят кадифени джинсови сака и имат 5,80 на изпити и пътуват в оранжеви автобуси и носят моите обувки и се ограждат със стени от слушалки и седят вечер около мен и все ми се струва, че осъждат всчка част от мен, дори твърде бавното ми щракане по клавишите, бавно защото не съм си вкъщи, бавно защото голяма част от оперативния ми ресурс е все още зает с преценяване и стараене да бъда преценена и също малко с вътрешната борба срещу цялата тази абсурдна залепена фасада. Защото погледи само се засичат за да се отместят следващата секунда и да бъдат насочени в безпристрастното нищо на автобусен детайл или на прозорец, в който не се вижда нищо. Защото слушалките ми скоро ще бъдат без батерия и неволно се върнах в света преди единайсти клас, в който пресрещах света си без стената от музика. Наслаждавам се на няколкото си дни себе си, пестейки парите билетите храната батерията и малко изчерпана откъм усмивки, просто защото ги раздавах толкова много днес. А всъщност не се случи нищо особено, просто аз и моята четвърт от мъката на раздялата (защото казват, че заминаващият взимал само четвърт, докато три оставали при оставащия) прекарахме малко време опознавайки и обиквайки се или поне свиквайки да живеем, без да си пречим взаимно, като добри съквартиранти.
А и обещах да не съм зла за седмица. Оох.
4 comments:
Подсещаш ме за коментарите след час с нов преподавател:
-Не е толкова зле.
-Казваш го заради кадифеното му сако.
-Костюм беше.
:)
Вчера ходих по магазините за заместител на личното кадифено, придобито в 11 клас:), но се оказа, че новите сака са с кройка на подкастрени шинелчета. Не е разочароващо, защото саката, макар и топли, си остават в категория привидности. Нали не робуваме на външността, тя ни е слугиня.
:)
На мойта клавиатура се разменят по няколко пъти на година а, q и m. Успяват да ме четат, когато пращам за "Вашите детcа...са саму малко курабокроширъли".
:)
Пък и всеки знае, че на ново място не се отива с два куфара гордост и един предразсъдъци. Само малко разум и чувства, добре натъпкани в раницата на гърба.
;)
Sorry, просто минавам да споделя, че имах колоритна и ферментирала вечер и имах огромното желание да прочета поста ти, но сега установявам, че не съм в състояние и май ще лягам да спя... Лека вечер!
Линди, засмя ме. Благодаря.
Бла, и утре е ден :).
Мъ.
@lindyhopper
:):):):):)
@марта
тя си е такава, малка, но пък много концентрирана откъм качество и съдържание
Post a Comment