(чернова от 19.12.07)
моят ангел гавраил звучи в слушалките и не приспива, а заглушава, текст преминава пред очите ми и ме отвлича от нещата, на които не искам да позволя да ме обсебват. моята вечер. защото утре всичко свършва, по-скоро свършва онази част от него, която наричам ангажименти и започва онази, която ще нарека сън в който си искам смисъл на думата.
моят ангел гавраил звучи в слушалките и не приспива, а заглушава, текст преминава пред очите ми и ме отвлича от нещата, на които не искам да позволя да ме обсебват. моята вечер. защото утре всичко свършва, по-скоро свършва онази част от него, която наричам ангажименти и започва онази, която ще нарека сън в който си искам смисъл на думата.
защото не знам дали съм болна от заушка, а най-вероятно съм и след като това е написано, мога да го сложа в балонче и отвея и да продлжа с позитивния текст, ако реша.
защото напоследък създавам текстове, колкото и да не ми вярваш, воден донякъде от илюзията, че ти тези текстове не си ги видял, не си ги помирисал даже. текстове на хартия, позитивни текстове, когато студа и умората ме приберат вкъщи и подмина залата, когато се прибера и всички спят и е все едно съм сама в дома си само без чая и свещите, все още. текстове.
защото обичам каквото правя защото правя нещо защото непрекъснато правя, живея, колко обичам така.
No comments:
Post a Comment