06 December 2007

оглеждам се в огледало

време е за равносметка, освен краят на финансовия месец и краят на годината е и краят на първата година на зелената стъклена бутилка. и на девети ще започне новата. защото в две хиляди и седма не се случи нищо. в две хиляди и седма видях брат си, за разлика от две хиляди и шеста, в която не го направих. в двехилядииседма го изчаках да дойде, защото не можех да вървя. в две хиляди и седма чаках нещата да дойдат до мен. чаках изпитите и чаках бала и чаках новия град. в двехилядииседма дядо си отиде от мен, същият дядо, който твърдеше, че Раят е на Земята, който го твърдеше и болен на легло. Днес стават шест месеца оттогава, шест месеца откакто дядо напусна своя Рай. в двехилядииседма чаках резултати. в двехилядииседма чаках началото в новия град. в двехилядииседма чаках нещата да се случат и не забелязвах случващите се.
двехилядииседма свърши.
и сега когато пиша откривам си мисля колко много ме е променило цялото това чакане колко съм пораснала колко съм различна оттогава. по-малко страхове има в мен сега, повече смелост, повече безотговорност. не ме е страх да пиша не ме е страх да говоря не ме е страх да публикувам. не ме е страх да се запознавам не ме е страх да опитвам не ме е страх да падам. не ме е страх да падам. не ме е страх от неизвестното, което е пред мен. не ме е страх от мен не ме е страх от тялото ми не ме е срам от тялото ми то ми е дом повече от всичко друго и аз го поддържам изрядно. не ме е срам от каквото върша не ме е срам от каквото съм сторила, за да дойда дотук.
и не съжалявам, но пррредорррриен...
в двехилядииседма разбрах, че навсякъде нося себе си и от себе си не мога да избягам, нося миналото си наслоено нося действията си и последствията си. нося себе си и нови начала всъщност няма, има малки промени на обстоятелствата.
и съм се променила толкова много.
в двехилядииседма се къпах във водопад. в двехилядииседма се къпах в морето на изгрев, първоюлският изгрев. в двехилядииседма си купих раница и ирен си купи същата, в обратен ред. в двехилядииседма преместих дома си, официално. в двехилядиседма потвърдих професията си.

в двехилядииседма всъщност не се случи нищо. нищо особено, нищо особено, нищо, освен че живях.

нищо, освен че живея.

1 comment:

Стоян Христов said...

'Cause it makes me that much stronger
Makes me work a little bit harder
Makes me that much wiser
So thanks for making me a fighter

Made me learn a little bit faster
Made my skin a little bit thicker
Makes me that much smarter
So thanks for making me a fighter

От нас: Цонко, Ницше и Крисето А.;)