стрАх

имам толкова много да пиша, искам толкова много да пиша, а пръстите ми само галят клавиатурата, наслаждават се на грапавата повърхност сякаш я докосват за първи път, сякаш я изследват за първи път. всеки има своето сетиво, мисля си, както някой (конкретен и реален, но име няма да спомена) изследва нещата със зъби така аз докосвам всичко без да се замисля така аз докосвам без дори да мисля за нищо, оставяйки душата си в безмисловната нирвана. докосвам нещо за първи път, ах, тези първи пътища.

защото в четвъртък видях дете и видях мАртин (тази главна буква мили м е голям дори главен компромис със стилистиката на целия този блог напоследък) и видях за първи пътедна мария и една първа книга нейна и един Стефан о тук стана още една главна буква сякаш този пост се превръща в нещо главно всъщност в нещо с претенция за главност за глава и всъщност продължава да се казва страх само заради песента, която се върти за пореден път между слушалките и е един Акростих който значи обратното на дъртамръсница в хвалебствената ода за чаушеску

а обратното на тебешир е ришебет

защото тези дни се случиха и две премиери която френска (?) чуждица ще преведа като първипътища, на един мюзикъл и на друг мюзикъл, детски, от който остана само спомен и много шоколад.

но тук ставам повествователна вместо поетична въпреки че съм от поколението, благословено да чете и новата поезия както каза гг или някой друг оная вечер. каква благородна завист, мърморенето срещу акселерацията, недоволството. новото поколение разполага с новото освен с това, което ти, новото поколение ги има много по-рано от теб, нещо повече, новото поколение тепърва ще изобретява неизобретените машини, ще пише ненаписаните книги, ще създава неродените деца. остарявате, господин господинов, в нагласата си за света.
за първи път: господинов и Бистра, на едно място. не се учудих, май.

и много се зарадвах на тавана, искам да живея там, без да си мисля това, което ти разбра. и предполагам, че един мъж много се е зарадвал на една кутия с донати, с двамата от които нямам нищо общо.

и тук следва великият край който ще те накара да се зарадваш на живота си ще те направи весел в очакване на настъпващите празници ще те усмихне с любимата ми тъкна шега с още по-тънка самоирония и ще спомене, че и мен ме чака семейна Коледа.

с това главните букви в тази публикация станаха пет.