за време и чай

(чернова от 25.12)

не искам
не мога не знам не искам
не искам това да стане един насилен пост, не искам, затова по-скоро ще оставя пръстите си да изследват копчета както такива върху ново, непознато тяло, със страх и леко треперене, в моя случай от студ. ще си забраня бекспейса и ще се отпусна, и накрая ще получа нищо. трудно е, когато не съм сама, а е и странно. от толкова време чаках това, чаках да не съм сама, исках да бъда вкъщи на леглото си, да имам време за компютър време за чертане време за приятели време за нет а за сметка на това гледах само един филм, документален, който успя да обърне обяда ми и най-вероятно скоро ефектът ще поеме заедно с него down the drain. не съм видяла приятелите си още, надявам се да е същото или поне също толкова хубаво, не знам, не знам.
не мога не знам не искам
и боли понякога от това
баба вчера ми даде коледните пари и ми каза не в прав текст да спра да изглеждам като клошар. накупих си дрехи от килата. и ром ще си купя. и ще празнувам разлъката с времето, а именно че нищо никога не е същото. и все още продължава да бъде, но някъде другаде и под друга форма, като германска дреха върху моя гръб.
а татко ми подари чашата, която си харесах от Слънчоглед. без да я е виждал.
а мама става като баба и колкото и да искам да ги предпазя от злобата в мен и да бъда с тях докато мога, все се получава гадно и все се крещи, като в италианска фамилна комедия, само че без смеха. и като си помисля че всичката им загриженост е от любов.
не мога да си намеря текстове за чертежа с шрифтове, не мога и шрифтове да си намеря. и колкото и да искам да е оптимистично, не ми се получава, получава се гадно и черно, и непразнично. и не искам да рисувам дървета с рапидограф, искам да рисувам портрети с креда.
и си мисля как ще продължа цикъла с автопортрети в моменти на екстремна самота, с цветове но всъщност чернобели.
а преди притежавах моливи, меки моливи с които да мажа по листа за да избия емоцията си, притежавах и време за тях, време за самота и за ром и за автопортрети и за тиха музика посреднощ. притежавах време за чай и време за себе си и време за четене и време за мисли. сега съм затворена в една къща с храна и със себе си. забравила съм какво е да имаш време, забравила съм какво е времето за мен.

последните четири поста са последните четири чернови.