Имаме хлебарки в блока и никак, ама никак не се радвам на този си шанс да свикна със студентския живот отрано. Това не са онези малки кафеви гадове от общежитията, не, ами пълнокръвни 3-4 сантиметрови черни зверове. След като изринах шкафчетата под мивката и измих всички тенджери от хлебарските яйца и лайна, намазах с тебеширче и сложих кубчета, си помислих, че проблемът е решен.
Кубчета? Но те се хранят с тях! - отговорил Митко на въпроса на сестра си относно средствата за борба със студентските хлебарки, едни от най-упоритите гадини на света.
Тази вечер се прибрах щастлива и доволна от разходка с вечерята си в торбичка, изхлузих от крачетата си черните сандали и, шляпайки боса по кухненския под, чух цвръц под дясното си стъпало, докато нещо опръска лявото. Няма нещо по-гнусно от това да смачкаш хлебарка на босо. Като си помисля, и почистването след това е гнусно, по закона на всеобщата гадост я размазах не върху балатума, а върху мокетената пътека. Йък!
2 comments:
Горкото Марта.
Да, за студентските хлебарки от общежитията с размери на таксита се носят легенди...
За размера на хлебарките нищо не мога да кажа, но по мое време скоростта им след светване на лампата беше близка до тази на звука. Развиват се много добри рефлекси с лека джапанка в ръка и се тренира периферното зрение.:)
И малко любим фолклор:
"Един студент имал в стаята си много хлебарки. Мъчил се да се отърве от тях с какви ли не средства, но напразно. Веднъж се оплакал на свой приятел и онзи го посъветвал:
- Пробвай да ги изгониш с психология. Убеди ги, че у вас няма нищо за ядене и те ще избягат у съседите.
Прибрал се вкъщи нашият и започнал да обикаля по ъглите и да си мърмори:
- Вкъщи няма нищо за ядене, вкъщи няма нищо за ядене...
След това си легнал и заспал. По едно време усеща, че някой го бута. Отваря очи и що да види - една огромна хлебарка го ръга с пипалата си и му вика:
-Шефе, ставай, донесохме ти храна, идвай да ядеш!"
Post a Comment