Протест срещу унищожаването на българската природа

Доживях и това - да отида на протест срещу нелегалното/неморалното застрояване в българските природни паркове, и това да се случи в родния ми град. Разбрах, че това е третия такъв протест в Ямбол, като на първия са се събрали само десетина ентусиасти, а на втория, който е бил и най-мащабен, около 50 души. Тук трябва да се вземат предвид мащабите на града - петдесет души в Ямбол са равностойни може би на пет хиляди в София, едно шествие, минало за половин час по две улици, най-вероятно е било видяно от повече от половината жители на града. На втория протест не успях да отида, защото бях на изпит в същия ден в София, така че ще разкажа за днешния, който видях и в който участвах.

Началото беше обявено за 19 часа, мястото - пред театъра, или пред Общината, двете сгради са една срещу друга през улицата. В седем без десет бяхме десетина души и една попритеснена организаторка, както и две патрулки. В крайна сметка се събраха около 20-30 души. Протестът беше съвсем законен - с уведомление до Общината, охрана и всичко. Всъщност охраната се оказа необходима - още преди официалното начало на протеста се събра тълпа бенесари, така де, младежи, привърженици на българския национален съюз, които (според очевидци :) започнали да се заканят на организаторите. (По това време отскачах до вкъщи, за да си взема кречеталото, така че не съм пряк свидетел на случилото се) Полицаите бяха привикани по-наблизо и до конфликт не се стигна, част от бенесарите дори се разотиде, както, за съжаление, част от протестиращите беше направила малко преди това.






Митингът започна около 19.30, като от стълбите на читалището с мегафон организаторът - Златко Костадинов обясни за какво сме се събрали - развитието на нещата относно парк "Странджа" досега, както и започнатите строителни дейности в природен парк Рила и на Иракли.


След това даде думата/мегафона на всеки, който има да каже нещо, дори не за екологията, просто нещо, засягащо всички събрали се. Говори един от бенесарите, момче в розова риза, не разбрах името му, като каза, цитирам по памет, вие хубаво сте се събрали, тя, природата, и ние я ценим, ние не сме против природата, ами не харесваме вас, вие нямате никаква организация, какви сте напушляци.


Такива - млади, знаещи правата си и настояващи те да бъдат спазвани. Чудя се защо всеки, който е различен, е винаги наричан наркоман. Тъжно и вярно е единствено, че знаещите, можещите и искащите са ненормални, тоест малцинство. В нашето общество е нормално да си сит и доволен от това, стриган, доен и тъпкан и доволен от това, да завираш главата си в пясъка и да си мислиш, че проблем няма - и да си доволен от това.

Шествието започна скоро след това по главните улици на града, като, където имаше повече хора, спирахме и четяха целите на протеста:

Искания към тези, които са длъжни да ги изпълняват

• Да се спре мегаломанското застрояване в територията на природните паркове, по-конкретно да се спрат проектите "Паничище - Кабул", "Искровете" и "СуперБоровец".
  
• Да се съборят строежите в ПП "Странджа", които останаха незаконни въпреки огромното желание на властта да ги узакони.
  
• Да не се допуска пост-фактум узаконяване на незаконни дейности като изсичане, рудодобив, строителство и прочие, на които масово се радват защитените местности у нас в момента
  
• Да се коригират наказателните норми за природоразрушителната дейност спрямо мащабите на дейността и нарастващата значимост на въпроса в национален мащаб
  
• Да се принуди изпълнителната власт да изпълнява разпоредбите по запазването на околната среда и подвеждането на природоразрушителите под отговорност

Ако упавляващите считат, че не могат да изпълнят исканията ни, да се извинят публично, че не могат да си свършат работата и да ни оставят да намерим някой по-подходящ.

Няколко от националистите вървяха с шествието, но не се стигна до по-сериозни конфликти от детински подмятания. Опитът им да скандират своите лозунги беше пресечен и шествието завърши, откъдето беше тръгнало, с малка финална реч. Последваха разни спорове с младежите относно кой и за какво се бори, след което и двете страни се оттеглиха, тъй като (поне нашата) имаше какво по-добро да прави.

За последвалия разговор около бира мога само да се радвам, че присъствах и участвах. Очевидно в Ямбол има (или поне е имало, преди да се изнесат да учат другаде) хора с активна гражданска позиция, които вярват и могат да обосноват идеалите си, хора, които не ги е страх да застанат срещу групировката на синчето на някакво местно величие, когато са в правото си. Макар че много хора допринесоха този протест да се случи, поздравявам първо Златко - когато другите бяха стреснати от момчетата с розетките, той застана лице в лице с тях и им каза защо е там, защо има правото да е там. Продължи да ни води като момчето зад мегафона, въпреки заплахите и обидите.

Радвам се, че имаше протест, че отидох. Изразихме позицията си и ни чуха, в града, в който хората почитат телевизията като бог и рядко търсят алтернативни източници на информация.