Става дума за онази песен, на фона на която Рентън среща Джейн, Джейн, която изпива купеното й питие и другото и излиза навън. And with that, Mark Renton had fallen in love.
Онази песен, която не спря да се върти между ушите ми вчера, понякога подскачаща от слушалките, а понякога изтананиквана заедно с "Момичето", само заради онзи куплет с нощния влак. Онзи влак, с който ми беше първото нощно влаково пътуване и първото пеене на гара но тук както тогава се отнесох. Сутрин с кафе, много кафе и маршрутка, защото от пода във ВИНС ме изгониха, какъв е университета, в който на пода не дават да се седи, колко се радвам на всеки от 470те километра, които предстои да ни делят. И с това се сетих за една друга диаспора, тази на хората, тръгващи половината на изток, другите на запад за общо също толкова километри, хора, които ще ми липсват, без да си го признавам, first stage: denial.
но сега не е време за тъга сега е време за усмивки
защото съм внучка на баба си и ако тя ме е научила на нещо
а тя ме е
one has to keep up appearances
както се казваше в някакъв текст или диктовка
За маршрутката ми беше думата и за селото и за Стоян който расте все повече или по-точно е пораснал всеки път когато го видя което става по-рядко отколкото ми се иска
защото той работи и всяка бира предназначена за изпиване с него става изпита в чакане той да свърши смяна и в някакви недоспали разговори с човек който не познавам но харесвам
и от който си откраднах една медитация докато не гледаше и не това не е метафора
защото
както хората се разбират най-добре без думи така всяка метафора малко краде смисъл от думата докато тя стане празна балон изстрелян от глътнала го блондинка с възможности както аз си откраднах онази медитация.
Решихме да ходим на почивка на море през Септември, след като го видяхме и двата часа разговори не оправдаха очкването за възвишеност но бяха
прекрасни
и сини свити под синята пластмасова спирка за автобус, около която валеше.
Автобус, около който валеше, ни върна във Варна, в което доста се усъмних че ще стане защото шофьорката караше без ръце. Имаше вечер с Таня и Суперлюбо, които работят над себе си и пият бира (всъщност Любо не пи, защото шофира, което е похвално, всъщност и двете са похвални). Имаше вечер, в която
заключихме
(и усещам как тук една метафора се промъква защото нямахме какво да заключим почти нямахме и ключ освен онзи зеления на врата на Плами който отключва една зелена къща в Карадере или поне така казват)
заключихме
тази вечер, че много ни е хубаво, че оттук нататък ще става чудесно и че много, ама много ни се спи
и тогава ония от албата спряха лампите
и тогава си откраднахме моята халба защото
сервитьорката беше зла наоколо гледаха мач и замърсяваха въздуха
и на нас освен сънено ни станa и лошо
и една халба половин чиния с дробчета и три часа по-късно заспахме във влак
уморени полуглухи миришещи мокри стискащи дръжката на вратата
аз и плами
за да не влязат мангалите отвън вътре
а те бяха мирни и си избраха друго купе да не бъдат тихи и аз проспах
целия път дори в ямбол едва си спомням как изпълзях от таксито до вкъщи
минах през банята и се тръшнах в леглото
за да се събудя тази сутрин за пържоли у баба
другата баба това е която не толкова учи колкото готви и към която
обещах да съм малко по-мила.
и ето ви пътепис.
No comments:
Post a Comment