d-day*

Днес е шести август, което, за непосветените, е датата, на която излизат класиранията за Софийски. Тук следват няколко реда плява за това колко са важни те за някои хора и колко малко за мен, чиято диплома вече седмица е на сигурно място в кулите-близнаци в Лозенец. Резултатът - бройката на близките ми приятели, невероятно доволни от приемането си по първо желание, нарасна с още един. Моята Маичка наесен ще учи специалност компютърни науки заедно с Васко - съответно с минималния и максималния необходим за това бал. И въпреки че (сякаш) няма двама души, с които да искам повече да бъда колежка, планирам да се гурна в непознатото на 24ти следващия месец. Ех, че хубаво.

Така казваше братовчедка ми от Варна, при която работих миналото лято и която планирам да видя утре на кафе и торта в подопечната й сладкарница, докато моите умни приятелки с икономически наклонности си дават дипломите във ВИНС. И, ако тя се сети, планирам да подбера плаката си на Пласибо, за който в София слязох от 305 в средата на нищото, след което довлачих до Варна, само за да забравя на зеления диван в квартирата й.

Песен: Хиподил - Момичето

___
*Според Уикипедия, оригинлният D-Day се е случил на 6.06.1944.