кръв

Днес пак ходих да давам кръв и беше много забавно. Учител по литература би нарекъл предното изречение оксиморон, но аз не мисля така. Лекарите/сестрите в кръвния център са чудесни, само пускаха майтапи и много ни се радваха - на мен и на Плами, с която бях, защото много малко хора отивали да дадат кръв доброволно и безвъзмездно, както трябва да бъде. Пред центъра стояха няколко души, повечето роми, които си продават кръвта. Когато на някой болен му прелеят кръв, се изисква от роднините да намерят същото количество донорска, за да я върнат в банката. И ако те, роднините, нямат възможност вече да дават, при тежки и продължителни заболявания например, тези хора стават донори за трийсет до петдесет лева плюс купона за храна на стойност осем лева. Бизнес.

Все пак давах кръв и беше забавно, полежах около половин час, което е повече от нормалното, по едно време заплашиха, че ще ме таксуват за хотел, но кръвното ми беше паднало до 90/50, което е по-малко от нормалното :) , след това консумирахме програмистка закуска - кола, кафе и шоколад, и се поразходихме. Няма такова чувство (на самодоволност), както след като си помогнал на някого. Докато лежах, подслушах телефонен разговор, казаха, че ще има кръв за вашето бебе, сега едни момичета дариха и утре ще можем да я прелеем. Узнах, че най-рано се прелива на следващия ден, за да излязат резултатите от изследванията, а кръвта е годна до 35 дни след даряването, съхраянвана в хладилник. Хладилник, пълен с литри кръв, звучи ми малко зловещо. Странно е, че много ми се радваха на кръвта с група А(+) , която е най-често срещаната. Мислех, че има най-много такива донори, но де факто има и най-много такива реципиенти, така че това е най-търсената кръв. И все пак ще помоля, не ме убивайте за органи, не още. А бъбрека си го пазя за спешни и много безпарични случаи, редовно ги поливам и двата с бира, за да са в добро работещо състояние. И е крайно време да отида при личния си лекар и да декларирам съгласие за органно донорство, защото никога не знаеш, особено с онези трамваи, които все напират да ме газят.

Което ми напомня, че вече е време - започнах да пазарувам за новата си къща, да пера завивки и зимни дрехи докато все още мога да ползвам техническото чудо, наречено пералня и да правя списъци с неща, които ще нося. Ще бъде хубаво, въпреки че май ще започне с посещение при ортопед, отново. Кракът ми още не се е оправил и се чудя дали просто да клинча от спорт или да пробвам да го излекуват и да не окуцявам доживотно, като сякаш съм повече за втория вариант. Честно казано, вече ми писна от това ходене по болници.

В кръвния център имаше разлепени плакати от типа дарете кръв - спасете живот. Имаше един с фон картината на Дали с кръста на Св. Йоан (Cross of St. John). Много я обичам, а докато гугълвах за да ви я покажа, ми дойде интересна идея. Ще видим дали.