Оскар Уайлд - Портретът на Дориан Грей

А пък Оскар Уайлд е бил гей.
(А пък Дориан Грей е мъж.)

И в книгата откривам (което не значи, че го има) описани и Оскар, и някой обсебил го млад фаворит, само дето думата любов е заместена с приятелство. Много мъже в книгата, скрити под Викторианската (?) идея за мъжки свят, в който ролята на жените е нищожна. Но ако тълкувам Уайлд през Уайлд, много мъже в една любовна история, скрита сред евфемизми, история, чийто център става младият, красив Дориан Грей.

А иначе книгата е все едно Парфюмът, написан само че столетие по-рано и от Уайлд: брутална, малко магическа и пълна с диалози, в които авторът сам си отговаря с прочутите си остроумия. Сюжетът - главният герой съхранява младостта и красотата си, като прехвърля белезите от грижи и пороци върху портрета си, портретът - нарисуван от художник, боготворящ модела си, моделът - избягал с друг, по-интересен за него мъж. Дориан прекарва живота си в пилеене на време и пари за пороците си и увлича всички около себе си надолу. Убива художника и накрая, в опит да убие портрета си, убива себе си.

Фабулата не е водеща в книгата, само свързваше отделните моменти, красиви диалози, залепени един за друг, въртящи се около един злодей, комуто всички прегрешения са простени заради прелестната му външност. Бойзи, фаворитът на Оскар. Разбрах, че Уайлд е подарил екземпляр от книгата на Бойзи, когато го е свалял.

"Опит, така наричаме грешките си."
И въпреки че плакатът в стаята ми е на някакъв пенсионен фонд, оригиналният цитат е от "Портретът".

"Вродената тъпота на нацията, или, както той я наричаше - "английски здрав смисъл" - се величаеше от него като главна опора на обществото."
Тук се сещам за онова common sense или иначе казано предразсъдък, приеман без доказателство, върху който се основава (не само) английската правна система. Смях се с глас.

-Тъкмо в това ти е грешката, Хари, уверявам те. Пекалено високо цениш Красотата.
-Как можеш да говориш така! Според мен е по-добре да бъдеш красив, отколкото добродетелен. Но едва ли някой друг е по-готов от мен да признае, че е по-добре да бъдеш добродетелен, отколкото грозен.
-Излиза, че грозотата е един от седемте смъртни гряха? - възкликна херцогинята. - а защо тогава сравни орхидеята с тях?
-Грозотата е една от седемте смъртни добродетели, Гладис. Ти, като заклета консерваторка, не бива да ги подценяваш. Бирата, Библията и Седемте смъртни добродетели са направили от Англия това, което е сега.
- Значи не обичаш страната си?
-Живея в нея.
За да можеш да я критикуваш по-добре.
-Нима искаш да се съглася с мнението на Европа за нея? - попита той.
-А какво казва Европа за нас?
-Че Тартюф е емигрирал в Англия и е отворил магазин.

И така нататък, този диалог ме накара да се смея с глас, сама във влака на път за вкъщи. Не мога да обясня защо. Оскар Уайлд, след него ме обзема желание за горчив чай и няколко филма с Хю Грант един след друг. Може и да нямат нищо общо.