books recently

защото напоследък само чета, а нямам сили и желание да пиша за всяка по отделно

вонегът.
Една червена корица със син крак върху нея кракът има шест пръста но това виждаш малко по-късно и определено след като прочетеш заглавията които са две, защото между кориците има две книги на един и същи автор а именно гореспоменатия.
котешка люлка
се казва първата от тях и тук искам да цитирам един от героите който е джудже който повтаряше къде е котката къде е люлката защото и котка и люлка нямаше освен на една абстрактна картина която преди да падне по един водопад изобразяваше друга абстрактна люлка тази която бащата на героя каправил от конец усукан между пръстите си която игра аз наричам плетеница име което е доста по-близо до реалността защото нито котка нито люлка има. Напротив, имаше религия, която е лъжа и си го признаваше и беше най-страхотната религия, която съм срещала (аз имам влечение към религиите и отричането им) и която не можах да отрека защото сам Боконон който й е автор казва че Всички истини които ще ви кажа са безсрамни лъжи и още защото докато другите религии обясняват света тази му се учудва и се потапя до ушите в него без да се чуди защо защото Тя е глупачка и аз съм глупак и е глупак всеки, който смята, че разбира делата Господни. И накрая светът свършва и има намек, че свършващата книга е книга за човешката глупост. Така е то. Обичам как Вонегът разказва, в една книга завършваше всяка своя мисъл с "Така е то."
Закуска за шампиони
се казва втората книга в същата корица което заглавие е също на някаква зърнена закуска и още на мартинито онова с джина когато бива консумирано сутрин или поне така се твърди между кориците. Книгата съчетава разни досегашни вонегътови герои сред които няма главен защото хората имат тенденцията да пренасят романите които четат в своя живот и да мислят за хората в него като за главни и второстепенни и да отнасят себе си към втората категроия след това да се самоубиват гълтайки препарат за отпушване на канали защото сами са съставени от веществата които запушват каналите. И накрая авторът се появява в книгата зад тъмни очила за да не го познаят и среща Килгор Траут който е писател за да може да има книга в книгата на толкова много места и авторът прави с Килгор каквото си иска защото е Килгоров Създател някакъв паралел в омнипотентността бог-свят и автор-книга който единствено ми хареса в цялата история.


роулинг
Хари Потър 7 (и реликвите на смъртта)
защото това е една от любимите ми книги която случайно се води детска
защото отраснах с хари
защото първите три книги излязоха на български когато бях на
хм
тринайсет и последната излиза сега когато аз и хари станахме пълнолетни
защото се събудих една сутрин преди шест години и първото нещо, което видях, отваряйки очи беше гърбът на ХП3
скочих
защото бях прекарала последните няколко месеца вайкайки се че изданията са прекалено скъпи за моя шесто/седмокласнически бюджет и си помислих, че някой ми я е подарил което беше близо до истината защото някой ми я беше дал назаем
понеже ги чета в разбъркан ред, пропуснах пета и шеста и обещавам тържествено, че един ден (,когато порасна и/ли имам пари,) ще ги купя всичките, на хартия, защото това е нещо, което бих завещала някому, стига да намеря кому да завещавам неща.
защото обичам щастливи краища макар не винаги да си го признавам.

веднъж попитах майка ми защо приказките свършват щастливо.
тя ми каза, че е за да връща на хората вярата в доброто.
понякога, само понякога я разбирам.