Циганско

Слушах преди малко предаването "Челюсти" по Дарик. Гости бяха Цветелин Кънчев и Павел Чернев - и само тези две личности определят както темата - Съвестни граждани на нашата държава ли са ромите, така и темпа на дискусия. Получи се според мен културен разговор, от което бях доста изненеадана. Или поне беше по-културен, по-цивилизован от безпочвените, понякога грозни обвинения, които стреляха слушателите, екзалтирани от съзнанието, че са в национален ефир. Както обикновено става в България, всяка от двете противопоставени групи насочи Обвиняващия показалец към другата, или, по-точно казано, към стереотипа за другата. Повечето от българите твърдяха, че те и само те са съвестни данъкоплатци, както и платци на всякакви сметки, съответно работят и издържат себе си, семействата си, пенсионерите и социално слабите, сред които по-голямата част - роми. Обадилите се роми се изтъкнаха като контрапример - и осъдиха българите за стереотипизирането на цял етнос заради проявите на малка(?) част от него, по тази начин поставяйки ги под един почти расистки стереотип.

Не можах да се обадя и да коментирам в ефир - но и никога не съм се считала за оратор, по-лесно ще ми е да го направя тук. Струва ми се глупав начинът, по който всички ние разделяме обществото на наши и ваши, по някакви субективни и неверни за всички разделяни признаци. Понеже всички сме хора, си приличаме повече, отколкото ни се иска, и неволно взимаме за типични чертите на най-крайните части от двете групи, задълбочавайки по този начин етническите си различия поне в умовете си. Цялото това стереотипизиране е неправилно и излишно, но предполагам, че то ще пребъде след мен - просто реформите в човешкото мислене изискват време.

Всъщност гражданското общество е обединено около идеята за 1.спазването и 2. актуализирането на обществения договор, които действия осигуряват съответно продължаването и подобряването на човешкия живот. Ромите се справят с първата част твърде добре - имат много деца, най-здравите, способните и оправните от които успяват да уредят живота си и да осигурят по-добър на своите деца. Така този етнос се осигурява демографски - средната им възраст е по-ниска, има повече хора в трудоспособна възраст, които, ако работят и се осигуряват биха осигурили добруването на цялото общество. Някои от тях не плащат данъци и сметки, някои от тях не работят и разчитат на помощи. Обществото им го позволява - тук е момента да се запитаме кой точно е лудият в процеса на ядене на зелник. Всеки етнос в рамките на държавата, без значение процентната му част от цялото население (тя очевидно е променлива величина), има за цел да се съхрани и продължи, доколкото не нарушава правата на другите етноси, гарантирани в държавните закони. При положение че ромите вършат, каквото вършат, безнаказано, значи че те или не нарушават никакви закони, или в държавата няма изпълнителна власт, достатъчно кадърна да ги накаже според закона. Твърдя, че ромите са напълно оправдани да не пестят средства за оцеляването си - особено след като никой не им търси наказателна отговорност за това.

Подходът на българина към продължаването на рода е коренно противоположен. Той, в общия случай, плаща данъци и сметки, ако ще след това да няма какво да яде. Той обаче винаги има какво да яде - кога за последен път видяхте човек над четирийсет с тегло в нормата? Българинът гледа едно, най-много двечки гарджета - обаче ги дундурка до своя гроб: изучава ги, строи им къщи, плаща сватби, гледа внуци, прави туршии. И тъй нататък. Докато от ромите оцеляват само жилавите, българите пазят и кътат хилавите като зеницата на окото си - тук можем да приложим елементарен дарвинизъм и да изчислим тенденцията в следващите няколко поколения. В същото време Българския Обвиняващ показалец е срещу социалните паразити - основно по-тъмнозелените.

Всъщност не може да се спори кой от двата подхода за съхраняване на етнос е по-успешен, най-вероятно това ще покаже времето. Обаче доколкото гражданското общество, освен да се съхрани, трябва и да се подобрява, съм склонна да твърдя че ромите са не по-малко съвестни от българите граждани на общата държава. Докато ромите укоряват безличната държава в това, че не се грижи за тях, на българите, напротив, липсата на грижи не им пречи - пречи им обгрижването на другите. Типично по български недобруването на Вуте е по-важно от общото благо. правилният подход в случая е първо, всеки да бъде гражданин сам за себе си - като работи, се храни, изучава децата си - колкото повече, толкова по-добре, плаща данъци и задвижва и икономиката, и държавата, дори и като рециклира и не замърсява. По-висшият етап на гражданско съзнание, който тогава може да бъде достигнат, е гражданското общество - не само всеки за себе си, но същевременно всеки за всички - висока активност на изборите, информираност и обосновано мнение по обществено важните въпроси, политическа ангажираност на обществото - като цяло поемането на ЛИЧНА отговорност за състоянието на държавата - не безлична виновница за всичко недооправено, а постоянно подобряващ се договор, носещ и моя подпис най-отдолу.