Нищо особено. Ден като ден, ден като всички.
Нищо, освен че живея.
Събудих се на 18. Или се изтърколих в тях, преполовила деня си, или ще се вмъкна там в дълбоката нощ.
Събудих се - и отидох да даря кръв, отчасти по повод и отчасти доброволно. Изпих три бири - легално, почерпих и сама се подух от бонбони. Правих нищо цял ден - приятни разговори с хората, които обичам. Много бира. Много книги. Сако. И съм щастлива, с онова тъжно-щастливо пост пиянско чувство.
Аз си позволявам слабости - това е нормално и човешко, но в момента, в който идеалът ми ги сподели, аз го губя. Както Гетсби, спечелвайки любовта на живота си, загуби идеализирането на светлината пред нейната къща. В този миг легендите му намаляха с една. В този миг легендите ми намаляха с една.
Да пием за смъртта на легендите.
2 comments:
Аз (като никога) закъснях, но все пак - честит рожден ден... Съвсем не съм сигурен дали е уместно да пожелавам нещо въобще, но все пак - пожелавам ти да изпиеш още много биричка и много ром легално. Всъщност, надявам се никога да не правиш каквото и да е нелегално...
Благодаря :)
Преминах още една от фиктивните граници - тази между не/пълнолетие. Която, впрочем както тази между не/законно е по-маловажна от това как го чувствам отвътре. Сега ще се заема с рома.
Post a Comment